П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Здрасти, Джо — поздрави той. — Ти ли си?

— Аз съм, я — подчертано недружелюбно отвърна привидението. — Дойдох да проверя к’во прайш и те сварвам да прайш к’вот си знайш — нищо.

— Мисла — нехайно отвърна Хорас.

Джо Джебчията — както е отгатнал читателят, това беше именно той — огледа стихналата градина и предпазливо се подаде от храста си. Когато целият излезе на открито, общественият му статут стана още по-очевиден. Освен това някои веднага биха познали, че е по-скоро от изпълнителния, а не от организационния отдел на бандата си. Трябват ли ви хора за тънка работа, няма да се сетите за Джо. Но има ли в програмата пребиване с пясъчно чувалче по тъмно, моментално ще извикате „Еврика!“ и ще пратите да извикат Джо. По телосложение беше якичък, среден на ръст, с широки сведени рамене и големи плоски ходила.

— Мислиш, а? — отбеляза той с горчивина. — И друго не прайш, нали? Слушай, фъстък, много път бих до тая къща и искам да знам к’во става. Шефът взе да се нерви.

— Ами?

— Всички взехме да се нервим. Намъкна се в тоя палат и се разплу, само лапаш тлъсти мръвки…

— Не ям тлъсто.

— Вярно, само това не ядеш. Задника си не помръдваш. Аз да бях, откога да е станало, каквото има да става.

— Така ли!

— Така, я. К’во те спира? К’ъв ти е проблемът?

Хорас се настани по-дълбоко в шезлонга и изгледа невъзмутимо надзирателя си.

— Нали ти казах, мисла.

— Нема време за такиа неща — скастри го Джо Джебчията. — Действие тряа.

— Мисла — продължи Хорас — дали верно да ошмулваме тоя Парадийн.

— К’во? — зяпна Джо.

— Гледам аз кино долу в селото и по филмите все така става. Поправи ли се бандюгата, накрая го дават облечен във фрак. Тряа да е истина.

Джо трескаво облиза устни. Явно мислеше, че е нужна по-строга цензура във филмовата индустрия.

— Снощи гле’ах един… — продължи Хорас замечтано. — Некъв гаден злобен катил караше едно дете да обере дърт джентълмен. Идентична случка, а?

— Глей сеа…

— Обаче дъртият се усеща и му вика, че той самият е много печен, и праща хлапето да иде в не’къв град и там да се прави на честен, пък после ще дойде дъртият и шъ напра’ят двамата голямата далавера. И хлапето отива и прави к’вот тряа, накрая идва дъртият и му вика: „Хайде сега!“ Обаче хлапето — не! Аз съм честен човек, вика, и не ща да си цапам ръцете, па съм и шеф на банката. И оня дъртият вика: „Е, слава на Господа, сичко беше, за да те направя честен човек!“ К’во шъ каиш, а?

— Мисли му! — развълнува се Джо.

И загледа младия си приятел, дишайки тежко.

— Майтапи ти разпраям, бе — ухили се непринудено Хорас.

Джо въздъхна облекчено.

— Е, ми така кажи…

— Друга е работата…

— А? — стресна се Джо.

— Викам, друга е работата, туй, дет’ сам го рече. Хубавичко се наредих аз тука. Тъй си е, ей Богу! Тряа съм най-големият тъпанар, че да изхвърча от такъв палат. Лошо ли ми е! Дадохте ме за осиновяване на тоя тежкар и шъ си остана осиновен. Пък вие, ако искате книгите, елате си ги земете. Аз пет пари не давам.

Както вече бе изтъкнато, Джо Джебчията не бе човек на бързия ум. Проблемите, които това ужасно предателство пораждаше, му дойдоха в повече. Почувства се съвсем замаян. Питаше се как ще съобщи новината на шефа и какво ще каже той, когато една фигура излезе от къщата и той побърза да се оттегли в уханното си скривалище. Клекна там нещастен.

Фигурата, прекъснала мисловния поток на Джо Джебчията, бе на господин Парадийн, допълнена с пръчка. Разстоянието по стълбите и отвън в градината само усили гнева на този раздразнен човек. Докато крачеше през ливадата, очите му бляскаха зловещо, устните му бяха стиснати. Господин Парадийн отиваше на война.

Удобно настанен в своя шезлонг, Хорас наблюдаваше приближаването му без опасения. Никакво предчувствие за надвисваща заплаха не наруши спокойствието му. Съвестта на младите не е особено чувствителна, а Хорасовата не обели и думичка, за да го предупреди.

— Здрасти, тате — поздрави той жизнерадостно.

Господин Парадийн беше човек на действието.

— Сега ще те науча аз теб как се дава сапун на иконома ми и как се маже с лепило шапката на учителя! — обяви той.

И незабавно пристъпи към изпълнение на обещанието си. Не беше лесно да се всадят послушание и благост в коравия характер на Хорас, но все пак господин Парадийн постигна каквото бе по силите на човек, въоръжен с ръбеста бамбукова пръчка. Случаен човек би оценил физиката на Кули Парадийн като твърде крехка за сериозно мускулно усилие. Само след няколко мига Хорас бе готов с ръка на сърцето да обори подобно твърдение. При това информацията му бе от първа ръка.