П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Попитах и ме осведомиха, сър, че господин Уест се бил запътил в посока към езерото. Може би ако решите да го потърсите там…

Джъдсън се изправи.

— Ти си напълно прав — каза той сериозно. — Абсолютно прав. Трябва незабавно да видя стария Бил. Специално за това дойдох. Няма какво да губя време. Къде е езерото?

— Ей там, сър… Но ето, господин Уест се задава по алеята.

— А?

— Господин Уест, сър. Идва по алеята.

И като посочи приближаващата се фигура на Бил на госта, който се озърташе разсеяно във всички други посоки освен във вярната, Робъртс се оттегли в къщата. Отби се във всекидневната, за да се обади в най-близкия автосервиз, че има работа за тях в предната градина на мистър Парадийн, след което се прибра в стаичката си и потъна в четивото си.

Когато професор Апълби и Хорас се появиха на тревистия бряг на езерото, Бил побърза да се махне. Не му беше до разговори, трябваше сериозно да помисли. Събитията след пристигането му в къщата се развиха толкова бързо, че едва сега започваше да осъзнава с какви проблеми и усложнения се бе изпълнил изведнъж животът му. Излизаше, че Съдбата го е изправила пред неприятната необходимост да бъде на две места едновременно. За да удържи новопоявилия се ентусиазъм за работа, трябваше да я започне незабавно. Но очевидно бе също, че ако започнеше незабавно работа, нямаше да може да заведе Джъдсън на риболовната ваканция. Ако отидеше сега за риба, какво щеше да си помисли чичо Кули? И, обратното, ако отменеше пътуването, как щеше да се почувства Алис Коукър, предадена в момент на нужда, след като я отрупа с празни обещания? Бил бе така затиснат от бремето на дилемата и така потънал в себе си, че Джъдсън трябваше да го повика два пъти, преди да чуе.

— А, здрасти, Джъдсън! Какво, за Бога, правиш тук?

Той стисна ръката на основателя на „Копринените от Пето авеню“ с въодушевление. От хладния им телефонен разговор сутринта отношението му към Джъдсън доста се бе променило. Сега, като практически приет кандидат на Алис, Бил чувстваше благоразположение към цялото семейство. Откри, че целият гори от братска привързаност към Джъдсън.

Топло потупа Джъдсън по рамото. Изведнъж осъзна, че проблемът, който му тежеше, изобщо не беше проблем. Погрешно бе решил, че е изправен пред алтернатива. Със самото си присъствие Джъдсън налагаше темата „Коукър“ и той ясно видя, че пред него имаше само един път. На всяка цена трябваше да остане верен на Алис, така че гръмовното нахлуване в хартиения бизнес бе отложено за по-късна дата.

— Здрасти, момче — поздрави го Джъдсън. — За теб съм дошъл. Обаче стана малък инцидент — посочи той към смачканите останки.

— Небеса! — Бил потрепери от ужас при мисълта за автомобилна катастрофа, споходила Нейния брат. — Нали не си ранен?

— Не. Само малко се пораздрусах. Слушай, Бил, Алис ми разказа какво е станало у дома. Нали не се отмяташ за риболова? Иначе съм загубен. Една седмица при старата ще ме довърши.

— Всичко е наред — Бил го потупа по рамото. — Обещах на Алис и това е достатъчно. Въпросът е уреден — Бил се поколеба за миг. — Джъдсън, приятелю — продължи той едва доловимо, — помолих я да се ожени за мен.

— Сутрин закуска в седем и половина, можеш ли да си представиш — каза Джъдсън, — и после целия ден работа във фермата.

— Да се ожени за мен — повтори Бил малко по-високо.

— А най-противно ще е да се разправям със свине и пилета.

— Предложих на Алис да се омъжи за мен.

— А и тия семейни молитви и псалмите! Няма да издържа, казвам ти, просто няма да издържа!

— Тя не ми даде твърд отговор.

— Кой?

— Алис.

— За кое?

Общото благоразположение на Бил към семейство Коукър започваше да търпи леки промени. Някои от членовете му, помисли си той, на моменти са трудно-поносими.

— Помолих сестра ти Алис да се омъжи за мен — каза той студено, — но тя не обеща.

— Е, това е чудесно — отвърна Джъдсън, — значи можеш лесно да се отметнеш.

Бил погледна приятеля си с ледено презрение, което би смразило някоя по-чувствителна душа. Решителността му обаче не отслабна. Макар да бе с по-малко сърце и от най-дебелокожия африкански глиган, Джъдсън си оставаше брат на Алис.

— Чакай тук — каза той хладно. — Трябва да говоря с чичо си.

— Защо?

— За да му кажа за пътуването за риба.

— И той ли иска да дойде? — обърка се Джъдсън.

— Той иска незабавно да започна работа във фирмата му и трябва да му кажа, че се налага да отложим за по-късно.

Господин Парадийн не беше в кабинета си, но Бил познаваше навиците му и го откри в библиотеката, опасно покачен на една висока стълба.