Лион Фойхтвангер - Испанска балада

— Зная — каза той горчиво и пламнал от срам, — че раби Товия ме презира с цялото си строго, благочестиво, непристорено сърце.

— Ти накара нашия господар и учител Товия да чака твърде дълго — отвърна дон Ефраим. — Понятно е, че сега той се опитва да намери спасение другаде. Зная, че обещанието ти беше искрено, но боя се, че при това начинание божията благословия не е с теб.

Йеуда кипна, загдето Ефраим го укоряваше така открито за неговата самонадеяност. И гневът му помогна да стане находчив.

— Оказа се, че за да издействувам тая привилегия, ми е необходимо повече време, отколкото сам бях очаквал — каза той, — и не се учудвам, че ти си паднал духом. Но не забравяй колко внезапно и зле се промениха нещата. Когато направих предложението си, ставаше дума за хиляда и петстотин или най-много две хиляди преследвани. Сега те са пет или шест хиляди души. Разбирам и двоумението ти: дали бива да се допуснат в страната толкова много просяци.

Той замлъкна за миг, вгледа се в лицето на Ефраим и продължи:

— Но струва ми се, че намерих разрешение на въпроса. Когато прекрачват границата, бежанците чисто и просто не бива да бъдат просяци. Ние трябва да ги снабдим с пари още от самото начало. Струва ми се, че около четири златни мараведи на човек ще бъдат достатъчни.

Ефраим го гледаше втренчено и с недоумение.

— Ти говориш за шест хиляди бежанци! — избухна той с тънкия си глас. — Откъде ще вземеш парите?

Йеуда отговори любезно:

— Имаш право, самичък аз не бих могъл да ги набавя. Но половината от тая сума, около дванайсет хиляди златни мараведи, поставям на разположение аз. За остатъка ми е необходима твоята помощ, господарю и учителю мой Ефраим.

Ефраим седеше пред него дребен, сякаш потънал в многото си топли дрехи. Дръзките мечти и планове на Йеуда го изпълваха с неволно възхищение, удовлетворяваше го и това, че горделивецът се виждаше принуден да прибегне към неговото съдействие. Но как да му помогне? Дванадесет хиляди мараведи! След огромните суми, отпуснати в подкрепа на преследваните, алхамата не можеше да събере още толкова много пари. И така, значи, раби Товия ще поведе благочестиво и безразсъдно своите франкски бежанци към Германия и към тяхната гибел.

Но не можеше така! Дон Ефраим не биваше да допусне това! Тогава не би имал вече нито една щастлива минута. Той трябваше да помогне на Ибн Езра! Трябваше да изстиска тия пари от алхамата.

А може би впрочем — една малка, греховна надежда се зароди в ума на Ефраим, — може би в края на краищата планът на Йеуда все пак ще се провали. Тоя фокусник, престъпник и пророк си въобразяваше, че може да получи всичко от езическия крал, защото му бе отдал за разврат дъщеря си. Ала зле познаваше християните и техните крале той, главозамаяният.

Деловито, с едва доловима насмешка дон Ефраим уточни:

— И така, ако алхамата се задължи да набави необходимия остатък от сумата, ти гарантираш, че ще издействуваш привилегията за заселването на шест хиляди франкски бежанци. Добре ли те разбрах?

Йеуда също така деловито потвърди:

— За шест хиляди бежанци, франкски евреи, трябва да се съберат по четири златни мараведи на човек. Аз от моя страна ще доставя дванадесет хиляди мараведи. Ако алхамата обещае остатъка, тогава аз се задължавам да издействувам кралски едикт, с който ще се разреши на бежанците да се заселят в Кастилия.

Сурово и безпощадно дон Ефраим запита още:

— А в какъв срок, господарю и учителю дон Йеуда, се задължаваш да издействуваш едикта?

Йеуда го погледна яростно. Нагъл бе тоя Ефраим Бар Абба. За пръв път се случваше Йеуда да не сполучи в нещо и ето, всички ставаха нагли. Ала веднага си каза, че алхамата има право да се държи с него като с неизправен длъжник; бе обещал и не бе удържал обещанието си.

Но той не е банкрутирал още. Може би, ако събере всичките си сили за едно последно, огромно напрежение, бог ще приеме жертвата му и ще сломи злата воля на краля.

С внезапна решимост той се изправи, даде знак с ръка на дон Ефраим да остане на мястото си, отиде в библиотеката, извади от шкафа един свитък от светото писание, разгърна го, потърси, сложи ръка върху търсения стих и каза тихо, но страстно:

— Тук, в твое присъствие, господарю и учителю мой Ефраим Бар Абба, аз се кълна: преди да премине празникът на шатрите 33 33 Празникът на шатрите — сукот, — празнуван от евреите за спомен от 40-годишното скитане на предците им. — Бел.пр. , ще издействувам от крал Алфонсо Осми привилегията, която ще дава право на шест хиляди франкски евреи да се заселят тук, в тая страна Сефарад.