Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Дълбоко смутен, Ефраим беше станал. Йеуда със същата ярост в гласа настоя:

— А сега ти, достопочтени свидетелю, вземи си бележка какво обещах и прочети изреченията от писанието, както трябва да стори свидетелят!

И Ефраим се надвеси над свитъка и зачете, изговаряйки думите с пребледнели устни:

„Ако дадеш клетва за нещо, не бива да се бавиш да я изпълним; защото тъй ще иска от теб господ, богът твой, и грехът върху тебе ще падне. Каквото е излязло от устните ти, си длъжен да изпълниш и да сториш така, както си се заклел!“

И Йеуда каза:

— Амин, тъй да бъде. И ако не издействувам това, за което сега дадох клетва, тогава ти ще обявиш пред всички голямото отлъчване за мен!

И Ефраим каза:

— Амин, тъй да бъде!

Алфонсо прекара времето, което му бе определено за вглъбяване в себе си, в обителта за каещи се в Калатрава. Направи опит да се убеди сам колко осъдително е било поведението му в Ла Галиана, направи опит да се разкае. Ала не се разкайваше, радваше се за онова, което бе сторил, и знаеше, че ще продължи да го върши. През мирните дни на манастирското уединение у него само укрепна младежката жизнерадостна упоритост, която бе противопоставил на загрижеността на йон Родриге. Не адски огън, а божия благодат бе това, което го изгаряше, докато копнееше за Рахел. И тая божия благодат ще спаси душата му, сигурен беше в това.

С подобни чувства той се завърна в Толедо. Ала с някакъв странен порив за покаяние, сякаш можеше да навакса тъй пропуснатото в манастира, си наложи да остане и тоя ден в Толедо, та да се върне в Галиана едва на следната вечер.

Усърдно се зае с държавни дела, радостен, че те изискваха цялото му внимание.

Дон Педро Арагонски беше събрал внушителна войска, за да нахлуе в най-близко време в мюсюлманските владения, в земите на Валенсия. За топа съобщи на Алфонсо архиепископът. Дон Мартин бе посрещнал със задоволство новината, че на каноника се е удало да склони краля към уединение в манастир, за да се вслуша в гласа на всевишния и сега трябваше да се очаква, че дон Алфонсо ще се вслуша благосклонно и в едно духовническо назидание. Със силни слова архиепископът му даде да разбере какъв ярък позор пред очите на целия християнски свят ще бъде, ако сега, когато Арагон встъпи в свещената война, най-великият крал на Полуострова продължи да бездействува.

Сетне, неочаквано и за изумление на дон Алфонсо, той започна да възхвалява йоглара Хаун Веласкес. Обикновено църквата намираше само думи за укор за недостойното изкуство на тия народни певци. Ала Хаун Веласкес беше спечелил дотолкова сърцето на архиепископа, че той го беше повикал да пее и да свири в неговия архиепископски дворец. Дон Мартин смяташе, че и за дон Алфонсо ще бъде удоволствие да чуе как Хуан. Веласкес възпява на сочния си кастилски език подвизите на Ролан и Сид, да не говорим за акробатските способности на този артист.

Дон Алфонсо нареди да повикат йоглара. Да, дон Мартин беше прав: простите, изразителни романси проникнаха до сърцето му.

Мечът не биваше да ръждясва повече. Алфонсо заговори на своя стар, искрен дон Манрике, че сега най-сетне е решил да нападне.

С не по-малко нетърпение от своя господар, краля, жадувал за тоя момент и той — отвърна му първият министър. Но когато сеньор ескриваното изчислил по негова молба колко ще струва войната, надеждите му за похода се изпарили. Дон Йеуда си служел с арабски цифри и той, Манрике, привикнал с римските, трудно разчитал арабските, които впрочем църквата не признавала. За съжаление обаче сумите, с които трябвало да се борави, били толкова големи, че не можело да се мине без арабски цифри.

— Би трябвало сам да обсъдиш с твоя ескривано какво ще струва войната срещу халифа, господарю — посъветва го дон Манрике.

През цялото време дон Алфонсо беше изпитвал известна боязън, но същевременно и леко щекотливо желание да се срещне с бащата на Рахел. Сега, когато дон Манрике спомена името на Йеуда, той се реши да го повика.

По същото време, когато изпрати херолда в кастильо Ибн Езра, той изпрати вест и на доня Рахел в Ла Галиана, една съвсем кратка вест на арабски, латински и кастилски:

До утре, до утре, до утре.

Получавайки призива на краля, Йеуда си отдъхна с облекчение. Каквото и да донесеше тая среща, щеше да бъде по-добро от чакането.

Стояха един срещу друг и всеки съзираше промени в лицето на другия. Йеуда търсеше и намираше в лицето на варварина черти, които биха могли да привлекат неговата Рахел, а кралят смутен съзираше в образа на евреина черти, които му напомняха за неговата любима.