Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Муса отвърна учтиво:

— Преструваш се на по-малко мъдър, отколкото си, достопочтени мой приятелю. Поставяш в рамка историята на няколко десетилетия или един век, сякаш е нещо завършено. Ние, ти и аз, не искаме да опишем само днешния ден и част от вчерашния, а се стремим да доловим смисъла на цялото, искаме да разгадаем насоката на събитията и да прозрем в бъдещето като истински божи промислители. Установи се, за съжаление, че вашите кръстоносни походи в никой случай не са безуспешни. Разбира се, завладяната от вас територия през този последен век не си струваше жертвите. Затова пък вие придобихте богат стопански опит, знаеш това не по-зле от мен, придобихте безценни по-знания в областта на политиката и науката. Развеждахме ви добродушно и суетно из нашите фабрики, показахме ви как възпитаваме нашата младеж, как управляваме градовете си, как правораздаваме. Вие се Изказахте способни ученици и добре възпроизведохте всичко добро, което видяхте у нас. Разбрахте, че през това столетие не са важни рицарите, а знаещите и вещите люде, строителите, оръжейниците, инженерите, най-различните сръчни хора и образованите земеделци. Вие сте млади, намирате се във възход, скоро ще ни настигнете и задминете. Вие загубихте петстотин пъти по хиляда рицари, ала не вие сте победените.

Бе повишил инак безизразния си глас. Гледаше приятеля си със своите спокойни очи — мъдри, изпълнени с лека насмешка. Той мълчеше. Призна се за победен, ала бе изпълнен с вътрешно удовлетворение.

И много подобни разговори водиха те, спорове, в който Родриге за голямо свое учудване твърдеше, че неверниците ще възтържествуват, докато Муса се съмняваше в крайната победа на мюсюлманите.

Ала колкото по-дълго размишляваше върху доводите на своя приятел, толкова по-ясни ставаха те на Родриге, толкова повече засилваха упованието му. Чувствуваше се млад и обновен. Не го измъчваше вече онова изречение от посланието до коринтяните, с което апостол Павел противопоставяше божието безсмислие на мъдростта на мъдреците. Вместо него други слова на апостола отекваха с ликуване в душата му: „Старото отмина, виж, всичко се обнови.“ Сега вместо сляпата вяра, която стигаше до блажен екстаз, в душата му имаше знание, от ден на ден укрепваше чувството: въпреки всичко в хода на световните събития имаше някакъв смисъл и той можеше да бъде прозрян. Все още не можеше да изрази това свое чувство с логични и обосновани слова. Пък и не се стремеше към яснота. Достатъчно му бе да знае за смисъла в хода на световните събития толкова, колкото бе знаял свети Августин за същината на времето: „Не ме ли питаш — зная го; запиташ ли ме — не го знам.“

И така, думите на Муса проникваха все по-дълбоко в душата на Родриге и все по-силно ставаше желанието му да бъде промислител на бога и да издирва съдбовните пътеки на събитията.

Въпреки всичко той не се решаваше да се залови наново с хрониката си. Възпираха го други съмнения.

— Страхувам се — заяви на приятеля си той, — че към тази творба ме привлича не толкова старанието да служа на бога, колкото писателското ми славолюбие.

Лицето на Муса придоби обичайното си лукаво изражение. Измъкна една книга, „Животът на блажения Августин“, и прочете на Родриге какво бе записал за последните дни на светията един негов ученик, Посидий. По онова време Августин бил архиепископ на града Хипон, обсаден от вандалите; виждал от палата си как надлъж и шир гори картагенската земя. Бил седемдесет и шест годишен, много изнемощял, знаел, че ще умре. Грижел се за обсадения град и за цялата провинция, заляна от врагове. Ала същевременно препрочитал още веднъж многобройните си книги, поправял и променял, така че в библиотеката на Хипон да остане по един напълно поправен екземпляр от всяко негово произведение. Полагал също така усилия да завърши и още една книга, предназначена да обори писанията на еретика Юлиан.

„Августин, най-праведният сред архиепископите — съобщаваше Посидий, — почина на петия ден от месец септември, като дори от смъртния си одър полагаше усилия да отбие нападенията на вандалите и работеше върху голямото си полемическо писание против еретика Юлиян.“

Муса вдигна поглед от книгата и лукаво запита:

— Нима искаш да бъдеш по-свят и от блажения Августин, достопочтени мой приятелю? Вслушай се в гласа на собственото си сърце и провери дали твоите колебания не са само благочестива надменност.

Още същата вечер Родриге приготви дебел сноп бяла, скъпоценна хартия и бавно, с наслада започна да пише: