Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Говореше умолително, говореше сърдечно, а това поласка дон Ефраим и същевременно го уплаши. Опасна задача му бе възложил неговият мъртъв съперник и приятел. Каза:

— Никой не знае и никой не може вече да открие, господарю, дали дон Йеуда Ибн Езра е замесен в изчезването на внука си. И ако е било така, тогава сигурно той е привлякъл в това рисковано начинание не повече от един, и то доверен, мълчалив помощник.

Алфонсо се почувствува унизен, смазан. Ала въпреки собствената си воля не прекъсна разговора. Каза?

— Вярвам ти, и не ти вярвам. Страхувам се, че дори и да знаете нещо, няма да ми го съобщите. Мисълта, че моят син ще израсне сред вас и вашите обичаи, впива зъби в сърцето ми, признавам ти го. Би трябвало да ви мразя заради това и дори понякога съм пи мразил.

Ефраим рече:

— Още веднъж те питам, господарю, действително ли желаеш един човек, за когото мислиш така, да се занимава в Севиля с твоите дела и с делата на страната ти?

Кралят каза:

— Хранех понякога съмнения и към дон Йеуда и все пак знаех, че е мой приятел. Ти си възрастен и опитен, познаваш хората и разбираш тия неща. Искам да отидеш заради мен в Севиля. Зная, нямам по-добър, когото да пратя.

Ефраим почувствува съжаление, а към него се примеси удовлетворение. Каза:

— Може би ще настъпи някога време, когато ще се яви един или друг и ще твърди, че той бил изчезналият. Съветвам те, господарю, да не обръщаш внимание. Навярно зад това ще се крие измама. Предостави на нас да проучим дали е вярно и не прибавяй към многото си грижи и тази. Примири се, дон Алфонсо. Хубави дъщери имаш, благородни инфантки, които един ден ще станат велики кралици. Твоите внуци ще седят на испанските тронове и с божия помощ ще обединят земите на Полуострова.

И при все че завърши словото си неясно, кралят го разбра:

— Дон Йеуда Ибн Езра е мъртъв, синът му и дъщеря му са мъртви. И ако е останал жив някой от рода му, то това е само този внук. А дон Йеуда се отрече от исляма и се върна към еврейската вяра на своите деди, и това е неговият завет.

Дон Алфонсо чувствуваше ясно цялото значение на това, че бе предоставил на евреина, на търговеца Ефраим, да урежда последиците от войната, която сам той бе проиграл. Беше скъсал със своето безогледно рицарство, бе се простил с Бертран, бе казал сбогом на миналото си, на младостта си. Не съжаляваше, но чувствуваше почти осезаемо липсата, пустотата.

Пътят, който поемаше сега, не примамваше с тайнствени странични пътечки, не водеше към лазурни, бляскави далечини; водеше трезво и неотклонно към една почтена, здрава цел. Но щом бе тръгнал веднъж по него, той съзнателно щеше да го следва докрай. Сам щеше да си постави вериги, нямаше заради съблазнителни и героични приключения да заплаши онзи тежък мир, който поемаше сега върху плещите се.

Цяла нощ не мигна. Преценяваше, отхвърляше, преценяваше отново, решаваше, отхвърляше.

Реши.

С едва доловима усмивка съобщи на Родриге, че сега най-сетне искал да възстанови епископствата в Авиля, Сеговия и Сигуенса и че възнамерявал да повери епископството Сигуенса нему, на Родриге.

Недоволен, изненадан, Родриге запита:

— Значи, желаеш да се отървеш от предупрежденията на досадния си съветник?

Усмивката на Алфонсо се разшири, по лицето му отново се изписа някогашната младежка очарователност и лукавост.

— Този път — каза той — ти несправедливо проявяваш недоверие към мен, достопочтени мой отче. Не желая да те отдалеча, а искам още по-тясно да те привържа към себе си. Но ако са ме осведомили правилно, църковните закони не позволяват един каноник да бъде назначен направо, без междинна степен, на поста архиепископ на Толедо.

Бурни и противоречиви мисли вълнуваха Родриге. Алфонсо искаше да го направи примас на Испания! Да, той не бе лош съветник, но в скромността си не бе дори мечтал за такова издигане; твърде изненадан бе навремето, когато дон Мартин се бе опасявал, че той може да заеме мястото му. Значи, отсега нататък нямаше само да дава съвети и мнения; щеше да се разпорежда с най-богатите парични приходи в страната, щеше да има влияние при взимането на съдбоносни решения за мир или война. Самата представа за това го замая. Благослов и милост божия, и най-тежък товар се спускаше над него.

Алфонсо гледаше развълнуваното лице на Родриге и полушеговито, полусериозно каза:

— Естествено ще трябва да отидеш за няколко месеца в Сигуенса и тогава аз няма да мога да те виждам. Не е лесно да се преговаря със светия отец; няма да го склоня тъй бързо да ти даде палиума 41 41 Палиум — бял пояс с червен кръст, носен от папата и висши духовници на католическата църква. — Бел.пр. . Но съм решил да постигна това на всяка цена и в края на краищата ще успея. Искам да те направя втори след мен в кралството — продължи с младежко своенравие той. — Ти ми премахна испанското летоброене и все пак искам да бъдеш примас на Испания.