Лион Фойхтвангер - Испанска балада

А ето, сега се готвеше да се хвърли в нова, безсмислена битка!

Впери празен поглед пред себе си. Но виждаше. Виждаше оня образ, който му се беше явил край занемарения гроб в Галиана, немия, красноречив образ на Рахел.

Гласът на Родриге го откъсна от съзерцанието му.

— Престани да се надценяваш сам, дон Алфонсо — каза той. — Не се самозалъгвай, че бог те е възлюбил повече от другите люде. Не заради теб бог е накарал халифа да се оттегли. Ти си само оръдие в ръцете на бога. Не смятай себе си за център на вселената, дон Алфонсо. Ти не си Кастилия. Ти си един от хилядата по хиляда жители на Кастилия. Приучи се към смирение.

Алфонсо, все още не съвсем на себе си, се взираше в пространството, ала чуваше. Той каза:

— Ще обмисля добре думите ти, приятелю мой Родриге. Ще постъпя според твоите думи.

Нареди да съобщят на халифа, че е склонен да поведат мирни преговори. Но халифът бе победител, още преди да се стигне до преговори, постави много условия. Между другото поиска от Алфонсо да изпрати посланици в Севиля; целият свят трябваше да види как Алфонсо, който бе нарушил примирието със Севиля и бе предизвикал войната, сега отиваше като победен при нападнатите, за да ги моли за мир. Алфонсо се противи дълго и упорито. Халифът държеше на своето. Алфонсо се подчини.

Но кого да изпрати за преговорите в Севиля? Кой се отличаваше със съобразителност, с пъргав ум, гъвкавост и хитрост, кой разполагаше с външното и вътрешно достойнство за една толкова деликатна и унизителна задача? Манрике бе твърде стар; да изпрати духовника Родриге при неверниците, не можеше.

Родриге предложи да се натовари с тая мисия старейшината на алхамата, дон Ефраим Бар Абба.

Сам Алфонсо бе прехвърлил през ума си вече това. Ефраим бе проявил разума си в трудни и оплетени дела; а и като евреин, той положително щеше да може да понесе по-лесно, отколкото някой гранд или рицар униженията, на които посланикът на Кастилия щеше да бъде подложен в Севиля. Ала неприятни чувства извикваше у Алфонсо мисълта за Ефраим. През цялото време той бе избягвал да се срещне с него, при все че някои от делата бяха налагали изясняване помежду им. Повечето от трите хиляди души, които алхамата бе поставила на негово разположение, бяха загинали. Дали евреите не бяха изпълнени с омраза към него за това? И дали не му се сърдеха за загиването на техния Ибн Езра?

Тъй като сега Родриге бе предложил Ефраим, кралят не скри от него своите чувства. Постепенно в думите му пламна гняв и той изказа и най-тайните си съмнения.

— Всички тия евреи — гневно рече той — са свързани помежду си. Йеуда положително е заговорничил с Ефраим. Без съмнение те знаят къде е синът ми, моят мил Санчо. И ако не ми го дадат с добро, ще ги принудя. В края на краищата аз съм кралят и евреите са моя собственост. Мога да правя с тях каквото искам, сам Йеуда ми обясни това. Няма да позволя да прехвърлят отмъщението си върху моето дете.

Смутен от това избухване, Родриге не настоя повече за изпращането на дон Ефраим.

Ала в същото време Алфонсо все по-силно се изкушаваше да види Ефраим и да говори с него. При това сам не знаеше точно защо — дали за да поиска от него сина си, или пък за да го замоли да стане негов посланик. Повика го.

— Известно ти е, дон Ефраим — подхвана той, — че халифът желае да преговаря за мир.

И тъй като Ефраим само се поклони мълчаливо, той веднага го предизвика:

— Навярно ти знаеш повече от мен и си научил вече и неговите условия.

Дон Ефраим стоеше пред краля — слаб, стар, крехък. Обезпокоително бе, че след поражението си при Аларкос и убийството на Йеуда кралят не го беше викал при себе си; и беше много възможно гузната съвест да предизвика краля към нови насилия срещу евреите.

— Когато врагът се оттегли от Толедо — отвърна той, — ние отслужихме благодарствени молебени и молихме бог да спуска и занапред благоволението си върху теб.

Алфонсо продължи да го дразни:

— Не намираш ли, че е несправедливо небето да ми изпраща отново толкова голяма милост? Вие, разбира се, приписвате на мен вината за загиването на вашите войници и за убийството на вашия Ибн Езра.

— Ние страдахме и се молихме — отвърна дон Ефраим.

Алфонсо запита направо:

— И така, какво знаеш за условията за мира?

Ефраим отговори:

— И ние едва ли знаем нещо повече от тебе. Предполагаме, че халифът ще иска да задържи цялата област южно от Гвадиана. Сигурно ще иска висок годишен данък за хазната си и високо военно обезщетение за емира от Севиля. Освен това трябва да се очаква, че ще поиска новият мирен договор да бъде сключен за твърде продължителен срок.