Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Извънредно мрачен, Алфонсо каза:

— А не е ли по-добре, вместо да приемам подобни условия, да продължа войната? Или вие намирате, че тия условия са умерени? — запита ехидно той.

Ефраим колебливо мълчеше. Ако заговореше сега за договора и за мира, би могъл да предизвика краля да стовари върху алхамата и върху самия него гнева от своето безсилие. Изкушаваше се да се изплъзне с някоя страхопочитателна, нищо незначеща фраза. Алфонсо обаче ще схване това като съгласие, той чака само най-леката поддръжка, за да продължи безумната война. Но господ няма да стори второ чудо, ще погине Толедо, а заедно с Толедо и алхамата. Когато бе изправян пред подобни съмнения и трудности, покойният Йеуда неведнъж беше дръзвал да припомни на тоя християнски крал, че е по-добре да запази мира и да действува разумно. В продължение на цял век съветниците евреи бяха убеждавали кастилските крале да бъдат разумни.

— Ако искаш да чуеш искрения съвет на един стар човек, господарю — каза най-сетне той с пресипналия си глас, — то съветвам те: сключи мир. Ти загуби тая война. Ако я продължиш, по-вероятно е мюсюлманите да стигнат до Пиренеите, отколкото ти до Южното море. Каквито и да бъдат условията на халифа, щом се задоволява с граница южно от Толедо, сключи мир.

Алфонсо почна да снове из стаята, в очите му отново пламтеше опасният блясък, челото му дълбоко се сбърчи. Дръзки бяха думите на евреина. Ще заповяда да го задържат, ще го тикне в най-дълбокото подземие на замъка си и ще го остави там, докато се изпари дързостта му и докато върне неговия Санчо. И ще събере останалите си воини и ще нападне неочаквано мюсюлманите, ще пробие техните линии. Знаеше, безумци бяха тия мечти, трябваше да преговаря за мир, и то с помощта на тоя Ефраим. Но не, не, тъкмо сега не! Ще Покаже той на Родриге и на тоя евреин, че дон Алфонсо е още жив. Ала това бе един победен Алфонсо и евреинът е прав, и той, Алфонсо, не е безумец и престъпник, ще изпрати посланици в Севиля и ще моли за мир. Заснова неспокойно, с нетърпеливи крачки из стаята, в продължение на една минута, на една безкрайно дълга минута, промени три пъти решението си.

Дон Ефраим стоеше мълчалив, в почтителна поза; нямаше страх по лицето му, ала вътрешно бе изпълнен с боязън и очакване. Погледът му не изпускаше краля, виждаше как изразът на лицето му се променя.

Внезапно Алфонсо спря до самия него и злобно, предизвикателно каза:

— Чуй! Щом като се застъпваш така горещо за мира, би ли заминал за Севиля като мой пълномощник?

Много неща бе очаквал Ефраим от този неуравновесен човек, и добри, и лоши, но не и това предложение. Не прикри изненадата си, в разрез с всички дворцови правила отстъпи назад и вдигна старческата си ръка, сякаш за да се защити. Ала още преди да бе проговорил, Алфонсо го пресече умолително, дори неочаквано меко:

— Моля те, не отказвай веднага! Седни и размисли!

Седяха един срещу друг. Ефраим разтриваше дланта на едната си ръка с пръстите на другата. През целия си живот той бе избягвал да изпъква. Колко усилия бе полагал, само и само да внуши на Йеуда да се откаже от блясъка на поста си, а ето че сега сам трябва да се нагърби с това пратеничество, към което бяха насочени погледите на всички. И каквото и да успееше да постигне, глупавият, неблагодарен Толедо ще го обвини в предателство, а подкрепеше ли го кралят, той, Ефраим, щеше да си навлече завистта на хиляди. От друга страна, завърнеше ли се с един по-продължителен мир, щеше да помогне на страната и на еврейството, както рядко е помагал друг преди него. Той, който инак разсъждаваше толкова трезво, сега бе развълнуван, объркан. Цялото му същество се противеше да приеме това пратеничество. Твърде силно се изкушаваше да каже не, ала си спомни за Йеуда и сметна, че е негов дълг да приеме.

— Халифът не обича евреите — подхвърли най-сетне Ефраим предпазливо.

— Той не обича особено много и християните — отговори Алфонсо.

Ефраим каза:

— Преговорите ще бъдат продължителни, а аз съм стар и болнав.

Кралят се овладя и отвърна:

— Ти ми отказваш не защото си стар и не защото си болен. Страхуваш се, че съм твърде неотстъпчив и твърде горделив. Не съм. Прозрях: човек, ударен от живота като мен, не може да хитрува и да се пазари. Няма да ти преча, ще ти дам широки пълномощия. Готов съм да заплатя голямо военно обезщетение на емира от Севиля и да внасям годишен влог на халифа. Да му плащам данък — мрачно завърши той.

Дон Ефраим отговори предпазливо, опипвайки почвата.