Лион Фойхтвангер - Испанска балада

А какво ли ще донесе най-близкото бъдеще? Страхотни слухове се носеха в Толедо. Никога — казваха — бляскавата християнска войска нямало да може да бъде победена, ако не били пуснати в ход коварство и предателство. Евреинът, приятелят на емира от Севиля, съзаклятничил с мюсюлманите, издал им военните планове на християните, числеността на отделните войскови части, позициите. Кралят не се освободил от мрежите на еврейката, на дяволската пратеничка, и ето, сега божието наказание го сполетяло — него и страната му.

Хората в Худерия се наблъскаха още по-нагъсто, отколкото обикновено. Евреите, които живееха извън нея, търсеха закрилата на здравите й стени. Над алхамата надвисна тягостен страх.

Дон Ефраим замоли кралицата да бъде така милостива и да го изслуша. Всички мъже, годни да носят оръжие, бяха призовани да защищават стените на града. Дон Ефраим замоли да се разреши на алхамата да задържи своите останали хиляда и петстотин души за защитата на Худерия. Изтъкна, че големият брой еврейски войници, загинали в битката при Аларкос, доказва готовността на толедските евреи да жертвуват живота си за краля. Но сега алхамата била заплашена от люде, които се поддавали на безсмислените слухове и се нуждаели на всяка цена от своите мъже и оръжията им.

Мислите зад високото чело на доня Леонор се гонеха светкавично. Единственият, желаният ден бе настъпил; сега трябваше да бъде предпазлива, да намекне, но да не се издаде.

Народът в Толедо, отвърна тя, виждал в печалния изход от битката божие наказание и търсел виновниците. Никой не подозирал мъжете от алхамата, които били известни като верни приятели на краля. Но нищо не се знаело за чужденците, за ония франкски бежанци, които кралят, нашият господар, допуснал с безкрайната си добрина в страната, и не се гледало с добро око на човека, който му дал тоя лош съвет — на ескриваното, дон Йеуда Ибн Езра. Освен това, въпреки всичките си заслуги, дон Йеуда бил горд, за да не кажем нагъл човек и разкошът, сред който живеел посред свещената война, разпалвал негодуванието на мнозина обикновени граждани. Един толкова умен мъж като старейшината на алхамата трябвало да разбере това.

Парнасът се възмути, че кралицата се отказваше от човека, който, призован от самата нея, беше донесъл благоденствие на страната.

— Значи, ти ни съветваш, господарке — запита предпазливо той, — да се отречем от дон Йеуда Ибн Езра?

— Но не, дон Ефраим — побърза да отвърне доня Леонор. — Опитвам се само да установя срещу кого от евреите е насочено негодуванието на народа.

— Прости ми за досадния въпрос, господарке — настоя дон Ефраим, — но не бих искал да разбера неправилно твое величество в това важно дело. Смята ли твое величество, че ние трябва да се отделим от дон Йеуда?

Ледено, неприветливо кралицата отговори:

— Опасността, която заплашва вас, ми се струва незначителна и ако не бе дон Йеуда, нямаше да има дори и сянка от опасност.

И след кратко, мъчително мълчание с лека досада заключи:

— Както и да е, дон Ефраим, използувай твоите мъже, годни да носят оръжие, за защитата на Худерия или за защитата на Толедо; предоставям на теб да решиш това.

Ефраим стори дълбок поклон и си отиде.

Отиде при Йеуда.

— Съжалявам, дон Йеуда — започна той, — че все още те намирам в кастильо Ибн Езра. Едва ли има друго място, което да ти обезпечава по-малко закрила.

„Искат да ме прогонят извън стените на града — помисли си Йеуда горчиво, — искат да се отърват от мен.“

И с насмешлива учтивост отвърна:

— Откак ти за пръв път милостиво ме предупреди, неведнъж съм обмислял дали не трябва да напусна страната заедно с дъщеря си и с приятеля си Муса. Но кралят, вашият господар, би заповядал да ме преследват. Не мислиш ли и ти тъй, дон Ефраим? Ето защо не виждам как бих могъл да се измъкна жив и здрав преогромните владения на християнския свят до земите на султана. Трябва да извините присъствието ми тук в Толедо — ти и алхамата.

Ефраим каза:

— Худерия има здрави стени и хиляда и петстотин млади мъже, годни да носят оръжие. Струва ми се, дон Йеуда, че днес тя е най-подходящото място за теб.

Йеуда не прикри изненадата си; тутакси осъзна цялото великодушие на това предложение.

— Прости ми за глупавата насмешка — каза той непривично топло. — Не срещах в живота си много приятели, не очаквах толкова голяма човечност.

И той, който инак тъй добре умееше да се владее, заснова възбудено нагоре-надолу. Спря пред Ефраим, заговори му, този път по еврейски.