Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Дори ония, които бяха вкусили и ценили изобилието и спокойния, удобен живот на последните благодатни години, не съжаляваха за предстоящата загуба на тия блага, а се стараеха да украсят неизбежното, като си представяха още по-големите радости на рая.

Мъжете, годни да носят оръжие, се стараеха да се освободят от имуществата си; сега човек можеше да закупи на безценица малки имения, работилници и други такива. Затова пък се повиши цената на всичко, необходимо за кръстоносния поход; настъпи време на разцвет за майсторите оръжейници, за търговците на кожи и на реликви. Градинарят Белардо извади колчана и шлема на своя дядо и смаза кожата с масло и мазнина.

Осезаемата близост на войната оживи архиепископа дон Мартин. Сега той винаги носеше под свещеническите си одежди бойните доспехи така, че да се виждат. Забрави гнева си срещу Алфонсо и Галиана и славеше бога, който с таткова твърда ръка бе възвърнал грешника по пътя на рицарската добродетел.

Тъй като му се струваше, че дон Родриго не споделя общото въодушевление, той се зае ласкаво да го увещава. Каноникът призна, че с радостта му от благочестивото начинание постоянно — като капка кръв в чаша вино — се смесвала мисълта за многобройните човешки жертви, които войната сега ще поиска и от Полуострова. На това дон Мартин възрази, че бог бил създал човека именно за схватки и битки.

— Наистина — обясни архиепископът, — той му е дал власт над всички животни, но според волята божия човекът е трябвало най-напред да извоюва тази власт. Или ти смяташ, че дивият бик се е оставил без борба да го впрегнат пред ралото? Бог положително гледа и до днес с благоволение на рицаря, който влиза в борба с бика. Аз, признавам го на драго сърце, най-много от всички слова на Спасителя обичам изречението, което ни предава Матей: „Не мислете, че дойдох, за да донеса мир на земята. Не дойдох, за да донеса мир, а меч.“ — Той повтори тоя стих с оригиналния му текст. — Aλαλ μάχαίαρν — извика весело той и гръцките слова от евангелието прозвучаха много по-звънко и по-бойко от привичните латински: sed gladium.

Това гръмко призоваване към меча се впи болезнено в душата на дон Родриге; опечали го обстоятелството, че не дотам ученият архиепископ си спомняше от първообразния текст тъкмо тия слова. Нямаше да бъде трудно за каноника да противопостави на това едничко евангелско изречение, което славеше войната, множество други, с които благо и величествено се възхваляваше мирът. Ала бог бе поставил сърцето на архиепископа в желязна броня, така че той можеше да чува само онова, което искаше да чува. Дон Родриге печално мълчеше.

Дон Мартин продължаваше да го убеждава:

— „Когато настъпи пролетта, царете тръгват на война.“ Тъй е казано във втората книга на пророк Самуила. Тъй е предопределено. Прочети го пак, скъпи мой братко! Прочети за войните господни и в книгата на съдиите, и в книгите на царете! Не гледан със скръбно лице като Йеремия, а прочети как сам бог участвува във войната и как войната сплотява благочестивите, сплотява държавата и изтребва неверниците. Те, богобоязливите евреи от древността, тръгнали на война, надали бойния си вик и смазали своите врагове. Те имали боен вик: Хедад, сам ти си ми го казвал, Хедад! — колко ясно и хубаво звучи! Но и нашето Deus vult, тъй иска бог, не звучи лошо и ти помага да удряш мъжки в боя. Подхвани го и ти, драги братко! Отърси се от тая печал и възвисявай сърцето си?

И тъй като каноникът упорито продължаваше да мълчи унило, той поверително добави:

— А не забравяй и другите благословии, които ще донесе походът — не забравяй, че той най-сетне ще изтръгне нашият скъп Алфонсо от гнилотата на мира и от смрадното блато.

Ала дон Родриге съвсем не бе уверен в това, както архиепископът. У него все още бе останало леко съмнение дали смъртта на момчето действително бе пробудила краля от неговия греховен сън, мъчеше го смътният страх, че Алфонсо и занапред ще търси някакъв среден път между греха си и своя дълг.

Събра смелост и сурово се зае със своя духовен син.

— Сега, когато потегляш на война, сине и кралю мой — припомни му дон Родриге, — знай едно: не е достатъчно само да удряш мъжествено с меча си; дори и през войната ти ще получиш опрощение за греховете си само ако се разкаеш за тях от все сърце и на дело. Чуй ме, сине мой Алфонсо, и престани да лъжеш, както досега лъжеше себе си и мен, и всички останали. Не ни е съдено да спасим душата на тая жена, сам ти го знаеш. Твоите усилия, изпълнени с толкова обич, не успяха да проникнат до нейното сърце, а и моите слова бог лиши от сила. Не ти е позволено да живееш с нея.