Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Не се оправят много с английския, нали?

— Този по средата — спокойно отговори Шанън — преди е бил химик. После е станал военен. Жена му и четирите му деца са били премазани от една бронирана кола „Саладин“. Нали знаеш, че ги правят в Ковънтри? Фирмата „Алвис“. Той никак не обича народа, който стои зад убийството на семейството му.

През следващите няколко мили Ендийн въобще не продума. В един момент попита:

— Какво точно става сега в столицата?

— Комитетът за национално помирение поема властта — каза Шанън. — Изграден е от четирима виндуси, трима каджи и двама представители на третата общност. Но армията ще се набира от племето на хората, които са зад нас. Тази страна ще се използва като база и щаб. Оттук един ден ще тръгнат нови обучени бойци, които ще се върнат да отмъстят за злините, които са сторени на народа им. Може би генералът сам ще се установи в Кларънс, за да управлява лично страната.

— И очакваш ли да измъкнеш нещо от цялата тази работа?

— Вие очаквахте да измъкнете големия пай, като наложите на власт онази тромава маймуна Боби. Новото правителство поне ще е доста по-сносно. Всъщност аз отдавна знам, че в Кристалната планина има платина. Един ден новото правителство със сигурност ще го открие и ще го разработи. Само че ако го искате, ще трябва да си платите. Ще го купите на реална, пазарна цена. Кажи го на сър Джеймс, като се прибереш.

Пред камиона се показа граничният пункт. Макар и да няма телефони, в Африка новините се разпространяват бързо. Виндуските граничари бяха напуснали поста си. Шанън спря камиона и посочи пътя напред.

— Вече можеш да продължиш и пеша — каза той.

Ендийн слезе. Обърна се към Шанън и го изгледа с неподправена омраза.

— Така и не ми обясни защо — каза той. — Обясни ми какво и как, но не и защо.

Шанън се загледа напред.

— В продължение на две години — каза той замислено — наблюдавах как между половин и един милион дечица измират заради хора като теб и Мансън. За да могат да извличат все по-големи печалби, хората от твоето тесто поставяха на власт жестоки и корумпирани диктатори. И при това всичко се правеше в името на реда и закона, в името на Конституцията. Аз може да съм боец, може да съм убиец, но в никакъв случай не съм садист. Опитах се да изясня как и защо се прави всичко това и кой стои зад цялата тази игра. Отпред са наредени шайка политици и контета от Форин Офис. Но те са само позиращи маймуни, които се интересуват единствено от ежбите между разните отдели и гледат как да бъдат преизбрани. Зад тях обаче стоят невидимите пирати от рода на скъпия Джеймс Мансън. Затова го направих. Кажи го на Мансън, като се прибереш. Държа да го знае. Предай му го лично. От мен. А сега тръгвай!

След десет метра Ендийн се обърна.

— Гледай да не стъпваш повече в Лондон, Шанън — извика той. — Ние знаем как да се оправяме с хора като теб.

— Няма да идвам — извика в отговор Шанън и тихичко добави на себе си: — Няма и да се наложи.

После обърна камиона обратно и се отправи към Кларънс.

Новото правителство скоро влезе в пълномощията си и управляваше, общо взето, хуманно и законно. В европейската преса не се появи почти никаква информация за преврата. Излезе само една кратка статийка в „Льо Монд“, в която се казваше, че дисидентски военни групировки са свалили президента на Зангаро в навечерието на Празника на Независимостта и че до провеждането на общи избори управлението се поема от Съвет за национално помирение. Но в статията не пишеше, че е било отхвърлено съветското искане за геоложко проучване в републиката и че в най-скоро време ще бъдат разработени нови условия за проучванията на района.

Големия Джони Дюпре и Малкия Марк Вламенк бяха погребани на носа на полуострова, под палмите, където вятърът духа откъм океана. По молба на Шанън не поставиха никакви паметни знаци на гробовете им. Роднините на негъра Джони прибраха тялото му, за да го оплачат и погребат според обичаите на племето.

Саймън Ендийн и сър Джеймс Мансън не разгласиха нищо за собствената си роля в тази история. Просто не можеха да си го позволят.

Шанън даде на Жан-Баптист Лангароти останалите 5 000 лири от бюджета на операцията и корсиканецът се отправи към Европа. Последната информация за него беше, че се е запътил към Бурунди да обучава партизани от племето хуту, които се бореха срещу подкрепяната от племето тутси диктатура на Микомберо. Или както каза на Шанън на раздяла: „Не става дума за пари. Никога не съм го правил за пари.“ Шанън написа писмо от името на Кийт Браун до сеньор Понти в Генуа. В него молеше адвоката да раздели обикновените акции, контролиращи собствеността върху „Тоскана“, по равно между капитан Валденберг и Курт Семлер. Година по-късно Семлер продаде дела си на Валденберг, а той направи ипотека, за да го изплати. После Курт отново се отправи на война. Загина в Южен Судан. Заедно с Рон Грегъри и Рип Кърби поставяха мина, за да взривят една суданска бронирана кола „Саладин“. Мината се взриви. Кърби беше убит на място, а Семлер и Грегъри бяха тежко контузени. Грегъри се върна у дома чрез британското посолство в Етиопия, но Семлер умря в джунглата.