Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Единствената здрава гума от двата зангарийски камиона бе поставена на камиона, с който пристигна Ендийн. Брезентовото покривало бе свалено и в каросерията седнаха трима африкански войници, въоръжени с автомати. Други двайсет, униформени и въоръжени, напуснаха под строй двора на двореца.

Близо до портала срещнаха доктора. Беше с цивилни дрехи. Шанън му кимна и размени няколко думи с него.

— Всичко наред ли е, докторе?

— Да. Поне засега. Петдесет доброволци от моя народ ще дойдат да разчистят двореца. Други петдесет ще бъдат тук днес следобед, за да получат униформи и оръжие. Вече влязох във връзка със седем от видните личности на Зангаро. Всички приеха да работят за нас. Ще имат събрание довечера.

— Чудесно. Няма да е лошо да изготвите първия бюлетин на новото правителство. Трябва да го излъчим в най-скоро време. Помолете мистър Семлер да задейства предавателя. Ако не успее, ще използваме радиостанцията на кораба. Нещо друго?

— Да, има още нещо — каза докторът. — Мистър Семлер твърди, че корабът в шелфа е руски. Казва се „Комаров“ и от няколко часа постоянно излъчва молби за разрешение да влезе в пристанището.

Шанън помисли малко.

— Помолете мистър Семлер да изпрати на „Комаров“ радиограма със следния текст: МОЛБА ОТКАЗАНА ТОЧКА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ ТОЧКА — каза наемникът.

После се разделиха и Шанън отведе Ендийн при камиона. Ирландецът седна зад волана и насочи возилото по пътя към границата.

— Кой беше този? — мрачно попита Ендийн, докато камионът минаваше покрай бараките на черните пришълци, които работеха в Зангаро.

Навсякъде в този район цареше бурно оживление. Ендийн с учудване забеляза, че на всички кръстовища са разположени въоръжени постове.

— Човекът при портала ли? — попита Шанън.

— Да.

— Това беше доктор Окойе.

— Доктор по окултните науки, предполагам.

— Е, има докторат от Оксфорд.

— Приятел ли ти е?

— Да.

Разговорът се поднови едва когато излязоха на пътя, който води на север.

— Така — наруши мълчанието Ендийн. — Аз знам точно какво направи преди малко. Ти провали един от най-крупните и най-скъпите преврати от години насам. Ти естествено не го разбираш. Прекалено си тъп. Но това, което искам да разбера, е, защо? Защо, за Бога?

Шанън се замисли, като едновременно внимаваше да следи неравния път.

— Ти направи две грешки, Ендийн — спокойно каза Шанън.

Ендийн трепна при произнасянето на истинското му име.

— Ти прие, че щом съм наемник, задължително съм и глупак. И за миг не ти мина през ум, че и двамата с теб сме наемници. Наемник е и сър Джеймс Мансън, както и повечето хора на този свят, които разполагат с власт. Втората ти грешка беше, че прие всички черни хора за еднакви само защото на теб ти изглеждат еднакви.

— Не те разбирам.

— Ти направи задълбочено проучване на Зангаро. Дори установи, че тук живеят десетки хиляди пришълци, които вършат цялата работа в страната. Но въобще не ти мина през ум, че тези хора са оформили своя общност. Те са трето племе. Най-интелигентното и най-трудолюбивото племе в тази страна. Ако им се даде шанс, те могат да играят роля в политическия живот на Зангаро. Освен това ти не проумя, че сред тези хора ще се набира бъдещата зангарийска армия, а следователно тяхна ще бъде и властта. Войниците, които видя, не бяха нито виндуси, нито каджи. Сега бяха петдесет, а довечера ще се увеличат с още толкова. Тоест в Кларънс ще има сто нови униформени и въоръжени войници. Необучени, разбира се, но достатъчно авторитетни, за да поддържат реда и закона. Отсега нататък те ще упражняват реалната власт в тази страна. Снощи наистина се състоя преврат, само че той не беше извършен заради полковник Боби.

— А заради кого?

— Заради генерала.

— Кой генерал?

Шанън съобщи името му. Ендийн остана с отворена уста.

— Не може да бъде. Нали му разбиха армията? Нали беше в изгнание?

— Да, засега ще управлява той. Не завинаги, разбира се. Тези пришълци са неговият народ. Наричат ги евреите на Африка. Наброяват милион и половина души и са пръснати из целия континент. На повечето места те вършат цялата работа и имат най-много ум в главите си. Тук, в Зангаро, живеят в бараките край Кларънс.

— Този тъп идеалист… Това смотано копеле…

— Внимавай! — предупреди го Шанън.

— Защо?

Шанън погледна назад към каросерията.

— Те също са войници на генерала.

Ендийн се обърна и се взря в безстрастните лица на дулата над шмайзерите.