Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Шанън се наведе през прозореца и подвикна на Ендийн. Помощникът на сър Джеймс погледна нагоре.

— Всичко наред ли е? — извика той.

— Естествено — отговори Шанън. — Само че по-бързо влизайте вътре. Още никой не се е разшавал, но сигурно скоро ще започнат да слухтят и да надничат.

Ендийн, полковник Боби и Лок минаха през завесата и се качиха на първия етаж, където ги чакаше Шанън. Когато се настаниха в президентската трапезария, Ендийн поиска пълен доклад за снощната битка. Шанън изложи всички подробности.

— А охраната на Кимба? — попита Ендийн.

Вместо отговор Шанън го заведе при един от задните прозорци, отвори дървения капак и посочи към двора, в който яростно бръмчаха рояци мухи. Ендийн погледна и веднага се отдръпна.

— Всичките ли? — попита той.

— Всичките — каза Шанън. — Очистихме ги.

— А армията?

— Двайсет убити, останалите се разпръснаха. Почти всички се разбягаха без оръжието си. Взети са само десетина маузери. Цялото въоръжение прибрахме в двореца.

— А националните арсенали?

— Те са в подземието. Под наш контрол.

— Националната радиостанция?

— Долу, на приземния етаж. Не е засегната. Още не сме изпробвали електрическата инсталация, но радиото разполага със собствен дизелов генератор.

Ендийн кимна в знак на задоволство.

— В такъв случай остава само новият президент да обяви успеха на преврата, да състави новото правителство и да поеме властта в свои ръце.

— Трябва да помислим за сигурността — предупреди Шанън. — Армията е разпръсната и ще мине доста време, докато се събере отново. А и не се знае дали всички виндуси ще бъдат готови да служат за новия президент.

Ендийн се ухили.

— Ще се съберат веднага щом се разнесе мълвата, че на власт е нов човек, и ще му служат, защото той ще е шеф. В това няма никакво съмнение. Междувременно тази група, която сте набрали, ще свърши работа. Важното е, че са черни. Европейските дипломати трудно правят разлика между две черни лица.

— А вие правите ли? — попита Шанън.

Ендийн повдигна рамене.

— Не — каза той. — Но това няма значение. Между другото, да ви представя новия президент на Зангаро.

Той посочи към зангарийския полковник, който беше ухилен до уши и оглеждаше стаята, която твърде добре познаваше.

— Бивш главнокомандващ на зангарийската армия, организатор на успешен преврат или поне така ще пише в световната преса, и нов президент на Зангаро. Полковник Антоан Боби.

Шанън се изправи, приближи се до полковника и се поклони. Боби се ухили още по-широко.

— Може би президентът ще пожелае да види новия си кабинет — каза наемникът.

Ендийн преведе. Боби кимна и тромаво се понесе към вратата. Мина през нея. Тя се затвори зад гърба му. Пет секунди по-късно отвътре се чу един-единствен изстрел.

Когато Шанън се появи отново, Ендийн се вторачи в него.

— Какво беше това? — попита той неуместно.

— Изстрел — каза Шанън.

Ендийн скочи на крака, бързо пресече стаята и застана пред отворената врата на кабинета. После се обърна. Лицето му беше восъчнобяло. Думите му се губеха.

— Застрелял си го — прошепна той. — Толкова усилия ни костваше, а ти си го застрелял.

В гласа му се набраха яростни нотки.

— Ти въобще разбираш ли какво си направил? Тъп, смотан маниак, скапан наемник… нещастник такъв!

Шанън седеше удобно облегнат в креслото зад масата и наблюдаваше Ендийн, без да проявява особен интерес към думите му. С периферното си зрение забеляза, че бодигардът прокарва ръка под широката си риза. Последвалият втори изстрел проглуши ушите на Ендийн, защото дойде по-отблизо. Ърни Лок се катурна заедно със стола и се просна върху плочките, допълвайки шарките на старата колониална мозайка с тънка ивичка кръв, която извираше от диафрагмата му. Шанън измъкна ръката си изпод дъбовата маса и постави 9-милиметровия „Макаров“ върху плота. От цевта се виеше синкав дим.

Ендийн някак се смали в раменете. Сякаш съзнанието за това, че е загубил богатството, обещано му от сър Джеймс Мансън, след като Боби поеме властта, изведнъж се беше примесило с осенението, че Шанън е най-опасният човек, когото е срещал. Това прозрение обаче идваше твърде късно.

Семлер се появи на вратата на кабинета зад гърба на Шанън, а след малко и Лангароти безшумно се вмъкна в трапезарията от коридора. Шмайзерите и на двамата бяха насочени към Ендийн. Предпазителите им бяха спуснати. Шанън стана.

— Хайде — каза той. — Ще ви откарам обратно до границата. Оттам нататък можете да продължите и пеш.