Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Със седмото си чувство Шанън усети тътрене на стъпки зад гърба си и рязко се обърна. От една от страничните врати, през която преди малко мина негърът Джони, за да започне прочистването на останалите живи виндуси, се появи някакъв човек. По-късно Шанън си спомни като калейдоскоп от преливащи образи онова, което се случи, когато непознатият се приближи към средата на покрития проход. Той съзря Шанън и в същия миг стреля с пистолета, който стискаше в дясната си ръка ниско при хълбока.

Ирландецът усети как куршумът одраска бузата му. Той натисна спусъка след по-малко от секунда, но нападателят беше чевръст. След първия си изстрел непознатият се хвърли на земята, претърколи се и отново застана в позиция за стрелба. Междувременно автоматът на Шанън изстреля пет куршума, които минаха над тялото на противника му и попаднаха в каменните плочи. В този момент пълнителят свърши. Преди непознатият да успее да стреля отново, Шанън отстъпи встрани и се скри зад една колона. Там смени пълнителя, а после изскочи и откри огън. Но другия вече го нямаше.

Едва тогава Шанън осъзна, че голият до кръста човек, който стреля по него, не е африканец. Дори и на слабото осветление в покрития проход кожата му изглеждаше бяла, а косата му беше тъмна и права.

Шанън изпсува и се завтече към портала. Пристигна твърде късно.

Когато непознатият стрелец изскочи от порутения дворец, Малкия Марк Вламенк вървеше към сводестия проход за задния двор. Беше гушнал базуката пред гърдите си, а последният снаряд се намираше в цевта. Непознатият въобще не спря. Продължавайки да тича навън към портала, той изстреля последните си два куршума. По-късно намериха пистолета му в тревата. Беше 9-милиметров „Макаров“. Пълнителят му беше празен.

Двата куршума попаднаха в гърдите на белгиеца. Единият прониза дробовете му. Непознатият го подмина и отцепи направо през тревата, за да избяга от светлината на ракетите, които Дюпре продължаваше да праща във въздуха. Шанън видя как Вламенк бавно се обръща. После белгиецът вдигна базуката, положи я на дясното си рамо, прицели се внимателно и натисна спусъка.

Не се случва всеки ден снаряд с размерите на тези, с които стреля югославската РПГ–7, да улучи човек точно в тила. После откриха в тревата само няколко парчета от панталоните на непознатия нападател.

При изстрела на базуката Шанън се хвърли на земята, за да не го изпепели реактивният пламък. Още не беше станал, когато Малкия Марк изпусна оръжието си, политна напред с протегнати ръце, и се строполи върху твърдите каменни плочи при портала.

В този момент излетя последната сигнална ракета.

След като изстреля последната от десетте магнезиеви ракети, Големия Джони Дюпре се изправи и изкрещя: „Сънди!“

Наложи се да извика три пъти, преди африканецът, който беше на десет метра от него, да го чуе. Минохвъргачките и сирената бяха проглушили ушите и на тримата. Дюпре нареди на Сънди да остане да наглежда минохвъргачките и лодката. После даде знак на Тимъти да го последва и започна да препуска през тревата и храсталаците по посока на града. Макар че Дюпре изсипа повече жупел, отколкото четиримата други наемници, взети заедно, той не искаше да се лиши от боя лице в лице с врага.

Освен това задачата му беше да се оправи с казармите, а той си спомняше разположението им на картата, която видя на борда на „Тоскана“. Двамата тичаха в продължение на десет минути, преди да излязат на пътя, който пресича напреки полуострова. Вместо да свият надясно към двореца, Дюпре пое наляво към казармите. Тук спряха да тичат и тръгнаха от двете страни на пътя с насочени напред шмайзери, готови да стрелят в момента, в който се появи някаква опасност.

Опасността се появи още след първия завой. Преди двайсет минути канонадата на Тимъти бе заставила всичките двеста войници от армията на Кимба да изскочат от помещенията и да се разбягат в нощта. Но дванайсет от тях се бяха събрали отново и сега стояха край пътя и нещо си шушукаха. Ако не бяха с проглушени уши, Дюпре и Тимъти щяха да ги чуят. Но в това състояние те забелязаха групата едва когато различиха тъмните силуети под сянката на палмите. Десет от войниците бяха голи. Явно канонадата ги бе заварила в леглата. Другите двама, които очевидно са били на пост, бяха облечени и въоръжени.

Изсипалият се предната нощ проливен дъжд бе разкалял земята и мините на Тимъти бяха потънали в меката почва, без да постигнат напълно разрушителния си ефект. В очите на виндуските войници, които стояха край пътя, имаше някаква доза самообладание. А един от тях имаше ръчна граната.