Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Първата пробна мина улучи предния десен корниз на покрива на двореца. Експлодира достатъчно високо, за да може Дюпре да види попадението. Не проникна вътре, но събори керемидите точно над водосточната тръба. Южноафриканецът се наведе, премести мерника с няколко милиметра и изстреля втората мина, докато новата ракета, която междувременно бе успял да пусне от другата ракетна установка, още свистеше във въздуха. Втората ракета се възпламени над двореца, а след по-малко от четири секунди експлодира мината. Този път удари точно в центъра, но не й достигна малко дължина. Попадна върху керемидите над входната врата.

Дюпре също беше потънал в пот. С лепкавите си пръсти той наклони цевта на минохвъргачката съвсем малко към земята, като по този начин намали вертикалния ъгъл, за да постигне по-голяма далекобойност. За разлика от оръдията минохвъргачките стрелят по-надалеч, когато се наведат надолу. Третата мина пое по траекторията си, преди още ракетата да е изгаснала, и той имаше петнайсет секунди, през които успя да пусне третата ракета, после да притича до сирената и да я задейства й накрая да се върне, за да проследи експлозията на мината. Тя прехвърли покрива на двореца и падна някъде в задния двор. Дюпре видя за миг как се възпламени. Сега беше сигурен, че точно е определил направлението и разстоянието. Нямаше да има къси попадения, които да застрашат живота на другарите му пред стените на двореца.

Шанън и бойците около него бяха залегнали плътно в тревата, докато над главите им прелитаха трите ракети и пробните мини на Дюпре. Никой не посмя да шавне.

Шанън все пак надигна глава между втората и третата експлозия. Той знаеше, че разполага с петнайсет секунди, преди следващата мина да се извиси във въздуха. Видя осветения от третата ракета дворец. Две от стаите на последния етаж светеха. След като отшумя тътенът на втората мина, Шанън дочу откъм крепостта пронизителни викове и писъци. Това бяха първите и последните звуци, които защитниците успяха да произведат, преди следващата серия от експлозии да е изпепелила всичко наоколо.

След не повече от пет секунди започна да вие сирената. Воят и прехвърляше пристанището и сякаш изпълваше африканската нощ с хиляди вещаещи смърт духове. Тътенът на мината, която попадна в двора на двореца, почти не се чу, а виковете потънаха вдън земя. Когато отново надигна глава, Шанън видя, че по двореца няма нови щети, и реши, че Дюпре е пратил мината отвъд сградата. Бяха се уговорили, след като налучка точното разстояние, да прекрати пробните изстрели и да премине към ускорения ритъм. В този момент мините започнаха да тътнат откъм морето. Отекваха непрестанно, равномерно като пулса на човешко сърце. Допълваше ги басовият монотонен вой на сирената, която беше заредена с газ за седемдесет секунди.

За да изстреля четиридесет мини, на Дюпре му трябваха осемдесет секунди. Предварително се уточниха, че ако някъде по средата допусне пауза, по-дълга от десет секунди, ще прекрати стрелбата, за да не се случи другарите му да се впуснат напред и да бъдат застигнати от някоя закъсняла мина. Шанън въобще не се съмняваше, че Дюпре ще изпълни всичко, както се полага.

Когато започна голямата канонада, пред осмината бойци, които бяха залегнали в тревата, се разкри великолепна гледка. Вече нямаше нужда от сигнални ракети. Трещящите мини попадаха в каменния двор оттатък двореца и червени пламъци озаряваха сградата на всеки две секунди. Работа имаше само Малкия Марк Вламенк.

Той беше на левия фланг на редицата и се намираше почти фронтално срещу портала. Застанал с лице към двореца, той внимателно се прицели и изстреля първия си снаряд. Отзад се показа шестметров огнен език и голямото колкото ананас олово се устреми към портала. Взриви се в горния десен ъгъл, откъсна една панта и проби огромна дупка в дървото на двукрилата врата.

Патрик беше коленичил до Марк. Той вземаше снаряди от прострения на земята самар и ги подаваше нагоре в ръцете на стрелеца. Вторият снаряд се извиси във въздуха и експлодира в каменната арка над портала. Третият удари точно в центъра, където са бравите. Двете врати сякаш изригнаха под напора на метала, а после се отпуснаха върху изметналите си панти и се сгромолясаха навътре.

Дюпре вече преполовяваше своята канонада и пламъците зад покрива на двореца въобще не угасваха. В двора нещо гореше. Шанън предположи, че са се запалили бараките на охраната. Порталът вече не закриваше гледката и бойците виждаха червеното зарево през сводестия проход, който очевидно водеше към задния двор. При вратата се появиха две фигури, които се опитаха да излязат от двора, но бяха покосени, преди да са прекрачили навън.