Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Марк изпрати още четири снаряда право през отворения портал в огнения пъкъл зад прохода. Шанън за пръв път видя какво се крие зад портала.

Командирът на наемниците извика на Марк да прекрати стрелбата, защото вече бяха отишли седем от дванайсетте снаряда, а Шанън се опасяваше въпреки твърдението на Гомес, че някъде в града може да има бронирана машина. Но белгиецът се забавляваше. Той изстреля още четири снаряда по фасадата на двореца на нивото на първия етаж, а после въодушевено размаха базуката и последния си снаряд, сочейки радостно към съборения портал. Мините на Дюпре продължаваха да се сипят над главата му.

В този момент воят на сирената отслабна и постепенно заглъхна. Без да обръща внимание на Вламенк, Шанън поведе останалите в атака. Първи тръгнаха той, Семлер и Лангароти. Придвижваха се на прибежки с насочени напред автомати. Предпазителите бяха спуснати, а пръстите чакаха на спусъка. Последваха ги Джони, Джинджа, Бартоломю и Патрик, който, след като се освободи от товара си, грабна шмайзера и се присъедини към останалите.

След двайсет метра Шанън спря и изчака да паднат последните мини на Дюпре. Вече им беше загубил бройката и не знаеше още колко остават, но внезапната тишина след последната бомба беше ясно доказателство, че канонадата е свършила. В продължение на няколко секунди самата тишина беше оглушителна. След воя на сирената, след тътена на мините, след грохота на базуката в отсъствието на всякакъв звук наистина имаше нещо свръхестествено. Никой не си даваше сметка, че от началото на стрелбата са изминали само пет минути.

Шанън се замисли за момент дали Тимъти е изстрелял своите мини по казармите и дали войниците са се разпръснали, както се очакваше, и се попита какво ли са преживели мирните жители на града. От размислите му го извадиха следващите две ракети, които експлодираха една след друга. Без повече да чака, той скочи на крака, извика „След мен!“ и тичешком взе оставащите двайсет метра до тлеещия портал.

Откри огън още щом стъпи в двора. Вляво от себе си по-скоро усещаше, отколкото виждаше фигурата на Жан-Баптист Лангароти. Семлер покриваше десния му фланг. Пред гледката в двора всеки би се стъписал. Сводестият проход минаваше през средата на сградата и излизаше в задния двор. Ракетите още осветяваха небето на двореца и студеното им сияние придаваше на цялата сцена пъклени измерения.

Пробните мини бяха заварили войниците от охраната на Кимба по бели гащи. След първите две експлозии те бяха наизскачали от бараките си и се бяха скупчили в центъра на задния двор. Именно там ги беше намерила третата мина и последвалата серия от четиридесет. На една от оградните стени имаше желязна стълба. На стъпалата висяха четири обезобразени тела, улучени в гърба, докато са се опитвали да се прехвърлят отвън. Останалите бяха получили полагаемата им се порция смъртоносни метални шрапнели.

Целият двор беше осеян с трупове. Някои още мърдаха, но повечето бяха мъртви отдавна. Два военни камиона и няколко цивилни автомобила, между които и мерцедесът на президента, стояха напълно разпердушинени до задната оградна стена. Няколко души от прислугата на двореца, опитвайки се да избягат от ужаса в задния двор, очевидно се бяха скупчили край портала и базуката на Вламенк ги беше помела.

Вляво и вдясно се виждаха сводести входове, които водеха към стълбищата за горните етажи. Без да чакат заповед, Семлер и Лангароти поеха съответно лявото и дясното крило. Скоро и от двете страни се чуха автоматни откоси. Двамата наемници прочистваха втория етаж.

Точно зад стълбищата имаше две врати, които водеха към помещенията на приземния етаж. Шанън надвика стоновете на ранените виндуси и автоматните откоси на Семлер и заповяда на четиримата африканци да се заемат с приземния етаж. Те не чакаха второ нареждане. Кипяха от желание да изпълнят задачата. Очите им светеха, а гърдите им се повдигаха от вълнение.

Бавно и внимателно Шанън прекоси сводестия проход и се приближи до задния двор. Ако виндусите се бяха приготвили да окажат някаква съпротива, тя трябваше да се очаква от тази страна. Наемникът тъкмо стъпи навън и отляво изскочи някакъв крещящ човек с пушка в ръце. Може би беше обезумял от паника африкански войник, който търсеше спасение. Но време за мислене нямаше. Шанън се извъртя и натисна спусъка. Другият се преви и от устата му рукна пенлива кръв, която опръска бойното яке на Шанън. Целият дворец миришеше на кръв и на страх, на пот и на смърт, а над всичко се носеше най-опияняващата за наемниците миризма — острата миризма на кордит.