Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Когато африканският доктор видя касапницата в двора на двореца, той въздъхна и каза:

— Ще ми се да вярвам, че това не можеше да се избегне.

— Не можеше — потвърди Шанън и помоли доктора да се заеме със задачата, за която е дошъл.

Към девет часа всичко в града беше спокойно, а разчистването беше приключило. Погребението на виндусите можеше и да почака. Две от лодките потънаха обратно в трюма на „Тоскана“, а третата скриха в едно заливче недалеч от пристанището. После заличиха всички следи от стрелбата на минохвъргачките. Самите минохвъргачки и подпорните плочи внесоха в двореца, а ракетните установки и сандъците изхвърлиха в морето. Никой и нищо не остана извън стените на двореца, който, макар и доста порутен отвътре, отвън изглеждаше съвсем прилично. Само строшените керемиди край корниза, три счупени прозореца отпред и разбитият портал показваха, че сградата е била обстрелвана.

В десет часа Семлер и Лангароти влязоха в трапезарията при Шанън. Ирландецът тъкмо закусваше с хляб и конфитюр, които намери в кухнята на президента. Двамата доложиха за своите находки. Семлер каза на Шанън, че помещението на националната радиостанция не е засегнато. Имало няколко дупки от куршуми по стените, но предавателят бил в пълна изправност. Вратата на личния бункер на Кимба се предала пред аргументите на няколко пълнителя. Националната хазна се намирала в един сейф в дъното на помещението, а арсеналите били струпани покрай стените. Имало достатъчно оръжие и муниции за армия от двеста-триста души.

— И сега какво ще правим? — попита Семлер, след като Шанън го изслуша.

— Ами ще чакаме — каза Шанън.

— Какво ще чакаме?

Шанън си чистеше зъбите с една изгоряла кибритена клечка. Мислеше си за Дюпре и Малкия Марк, които лежаха безжизнени на долния етаж, а също и за негъра Джони, който вече нямаше да освобождава козите от стопаните им, за да си осигури вечерята. Лангароти методично си точеше ножа върху увитата около левия юмрук каишка.

— Ще чакаме новото правителство — каза Шанън.

Еднотонният камион американско производство, който караше Саймън Ендийн към Кларънс, пристигна малко след един часа. Шофьорът беше европеец, а Ендийн седеше до него и държеше в скута си голяма ловна пушка.

Шанън чу ръмженето на двигателя, когато камионът стигна до кръстовището и се насочи към портала, на който безжизнено висеше масивният килим. Шанън наблюдаваше действията на Ендийн от един прозорец на първия етаж. Помощникът на сър Джеймс слезе недоверчиво, огледа килима и другите рани по фасадата на двореца, а накрая се спря пред осмината черни войници, които стояха мирно до портала.

Пътуването на Ендийн не мина без инциденти. След като сутринта чу радиограмата на „Тоскана“, той загуби цели два часа, докато убеди полковник Боби, че ще пристигнат в Зангаро няколко часа след успешния край на преврата. Негърът очевидно не беше станал полковник заради храбростта си. А самият Ендийн имаше много сериозен мотив да прояви мъжество, защото щеше да получи цяла торба с жълтици, когато след два-три месеца геолозите „открият“ богато находище на платина в Кристалната планина.

Тръгнаха от столицата на съседната република в девет и половина. До Кларънс ги чакаха сто мили път. В Европа това разстояние може да се вземе за два часа. В Африка за значително повече. Пристигнаха на границата към единайсет часа и започнаха с подкупи да си пробиват път през зангарийските граничари, които още не бяха чули за преврата в столицата. Полковник Боби, скрит зад чифт големи и много тъмни очила, надянал широка роба, която приличаше по-скоро на нощница, минаваше за личен прислужник на Ендийн. В Африка граничните власти не се интересуваха от документите на прислугата. Документите на Ендийн бяха редовни. Нямаше проблеми с документите и човекът, когото Ендийн водеше със себе си — огромен здравеняк от лондонския Ийст Енд. Беше му препоръчан като един от най-страховитите биячи в Уайтчапъл и една от основните фигури в бандата на Крей. Ърни Лок получи доста тлъст хонорар, за да се грижи за живота и здравето на Ендийн. Бодигардът носеше под ризата си пистолет, който помощникът на сър Джеймс издейства от геоложкото предприятие на „МанКон“ в съседната република. Изкушен от добрите пари, Ърни Лок бе допуснал една основна грешка. Той мислеше също като Ендийн, че щом си бабаит в Ийст Енд, задължително ще бъдеш бабаит и в Африка.

След като прекосиха границата, камионът продължи със сравнително добра скорост, но на десет мили преди Кларънс спука гума. Ендийн застана да пази отпред с пушката, а Лок смени гумата. През това време полковник Боби се скатаваше под брезентовото покривало на каросерията. Когато потеглиха, отново се натъкнаха на проблеми. Няколко виндуски войници, които бягаха от столицата, ги забелязаха и изстреляха десетина куршуми. Те попаднаха далеч от целта с изключение на един, който улучи гумата, която Лок тъкмо беше сменил. Наложи се да влязат в Кларънс на първа скорост и със спукана гума.