Фредерик Форсайт: Чудото

Слънцето висеше в небето като чук. Биеше по скупчените покриви на оградения с крепостна стена тоскански град и средновековните плочки някои розови, ала повечето отдавна изпечени до кехлибарено или сивопепеляво — блестяха под летния пек.

Надвисналите стрехи хвърляха по горните прозорци сенки, тъмни като нощта, но там, докъдето стигаше слънцето, стените и древните тухли избеляваха и дървените первази се цепеха и лющеха. По тесните калдъръмени улички на най-стария квартал имаше спокойни сенчести места. Тук-там от зноя се криеха сънливи котки. Ала нямаше и следа от хора, защото това бе денят на палио.

Изгубен в средновековния лабиринт, по една такава уличка, съвсем малко по-широка от раменете му, бързаше американски турист, зачервен като недопечена телешка пържола. Потта му се стичаше на струйки и попиваше в памучната му риза с къси ръкави, преметнатото му през рамо леко сако висеше като одеяло. Жена му се влачеше след него с високите си сандали на платформи.

С огромно закъснение се бяха опитали да си запазят хотел в града тъкмо през този сезон и накрая се примириха със стая в Касоле Делза. Взетата под наем кола беше прегряла по пътя, накрая бяха намерили място за паркиране извън градските стени и сега бързаха от Порта Овиле към своята цел.

Като се препъваха по горещия калдъръм, двамата скоро се изгубиха в лабиринта на уличките. От време на време канзаският фермер се ослушваше за рева на тълпата и се опитваше да се насочи натам. Жена му едва успяваше да го следва и в същото време да си вее с пътеводителя.

— Чакай — извика тя, когато навлязоха в поредния тухлен проход между къщи, които бяха били стари още по времето на Козимо Медичи Старши 1 1 Козимо Медичи (1389–1404) — първият велик херцог на Тоскана. — Б.пр. .

— Ами побързай, скъпа — отвърна той през рамо. — Ще пропуснем шествието.

Имаше право. На по-малко от половин километър оттам тълпите на и около Пиаца дел Кампо напрягаха очи, за да зърнат кампарсе, шествието в средновековни костюми на седемнадесетте велики сиенски гилдии, които някога бяха управлявали града. Според традицията десет от седемнадесетте контради щяха да се състезават с конете си за честта да носят знамето на своята гилдия, самото палио. Но първо шествието.

Предната вечер в хотелската им стая американецът беше прочел на жена си за него.

— Контрадите или кварталите на Сиена са били създадени между края на дванайсети и началото на тринайсети век — започна той.

— Това е било преди Колумб — възрази жена му, като че ли преди великият Кристобал да отплава от устието на Тахо, за да се отправи на запад към забрава или слава, не се бе случило нищо.

— Точно така. Колумб открива Америка през хиляда четиристотин деветдесет и втора година. Това е било три века преди него. Пише, че отначало имало четирийсет и две контради. Триста години по-късно били сведени до двайсет и три, а после, през хиляда шестстотин седемдесет и пета — до седемнайсетте, които утре ще видим на шествието.

Но те не можеха да видят пъстрите редици от стотици барабанчици, музиканти и знаменосци, които се изливаха на Пиаца дел Кампо. Шестнадесетте двореца бяха обкичени със знамена и претъпкани с привилегировани, заели всеки прозорец и балкон, докато четиридесет хиляди от жителите на града прииждаха на площада.

— Побързай, скъпа — отново извика той, когато врявата напред се усили. — Бихме много път заради шествието. Най-после виждам тая проклета кула.

И наистина, над покривите пред тях се виждаше върхът на кулата Манджия. И тогава тя се препъна и падна. И си изкълчи глезена заради паветата и сандалите. Мъжът й се обърна и се втурна към нея.

— Какво стана, скъпа? — загрижено попита той и се наведе над нея. Тя стискаше глезена си.

— Мисля, че е изкълчен — отвърна жената и заплака. Всичко бе започнало толкова хубаво, а сега завършваше толкова зле…

Съпругът й се огледа, ала древните дървени врати бяха заключени. На няколко метра от тях имаше висока стена със сводеста врата. Слънцето проникваше през нея така, като че ли вътре имаше открито пространство.

— Ела да идем там и да видим дали има къде да поседнеш — предложи мъжът.

Прегърна я през кръста и почти я понесе към входа. Влязоха в настлан с плочи двор с големи саксии с рози и слава Богу, каменна пейка под сянката на стената. Американецът помогна на съпругата си да седне на прохладния камък.