Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Южноафриканецът извъртя лодката обратно и на съвсем ниски обороти, почти напълно безшумно, пое отново към морето. Нагласи румпела така, че да държи курс успоредно на полуострова, който се виждаше на половин миля разстояние. В един момент лодката стигна до края, където се намираше Кларънс, и бавно се насочи към брега. След около двеста метра наемникът различи дългия, нисък пясъчен рог, който търсеше, и на трийсет и осмата минута след отделянето на „Тоскана“ той загаси двигателя и остави лодката да се доближи по инерция до сушата. Чу се лекото пристъргване на гуменото дъно върху едрозърнестия пясък.

Дюпре внимателно се изправи, прескочи няколко купчини снаряжение, прехвърли крак през борда и стъпи на пясъка. Намери въжето и го хвана, за да не позволи на прибоя да изтласка лодката от брега. В продължение на пет минути тримата бойци останаха неподвижни и напрягаха слух да доловят някакъв звук откъм града, който се намираше на около четиристотин метра вляво по склона, който се извисяваше пред очите им. Нищо не чуха. Явно никой не беше ги забелязал.

Когато се увери, че всичко е спокойно, Дюпре измъкна от колана си един клин, заби го дълбоко в пясъка и здраво привърза въжето за него. После изтича приведен и пъргаво се изкатери по склона. Той се издигаше на не повече от петнайсет метра над морското равнище и беше обрасъл с храсталаци, които шумоляха между краката на наемника. Но прибоят заглушаваше това шумолене, а то и бездруго беше прекалено тихо, за да го чуят в града. Дюпре приклекна на билото на възвишението, което затваряше пристанището от едната страна, и се огледа. Наляво пясъчният рог се губеше в мрака. Точно пред погледа му се простираше огледално гладката вода на пристанището. На десетина метра вдясно се виждаше краят на възвишението.

Дюпре се върна в лодката и шепнешком заповяда на двамата африканци да разтоварват. Самият той започна да поема една по една частите на снаряжението и да ги пренася горе на билото. Металните части бяха увити в брезент, за да се избегне дрънченето при допира им.

Когато прехвърли целия комплект, наемникът се захвана да подготви минохвъргачките за стрелба. Работеше бързо и тихо. Шанън му беше казал, че към края на възвишението има уширен, равен участък. Именно там разположи първата, основна минохвъргачка. Ако изчисленията на Шанън бяха точни, а Дюпре вярваше, че това е така, центърът на двора на двореца трябваше да се намира на 721 метра от това място. С помощта на компаса той насочи цевта в направлението, което също му беше дал Шанън. Накрая нагласи мерника в положение, което трябваше да изпрати първата ориентировъчна мина максимално близо до целта.

Дюпре знаеше, че от това положение няма да вижда целия дворец, а само последния етаж. Попаденията на мините щяха да останат извън полезрението му. Но от това място щеше да вижда експлозиите зад склада в другия край на пристанището, а това беше достатъчно.

Когато приготви първата минохвъргачка, наемникът се залови с втората. Постави подпорните й плочи на десетина метра по-близко до града и насочи цевта към казармите. Пак Шанън му бе съобщил разстоянието и направлението. Точността на втората минохвъргачка не беше от решаващо значение, защото нейната цел бе да посипе огън и жупел в района на бившия колониален полицейски участък и да разпръсне паникьосаните зангарийски войници. С нея щеше да стреля Тимъти, който при последното сражение служеше като сержант при южноафриканеца.

Дюпре струпа една дузина мини при втората минохвъргачка, постави Тимъти до нея и му прошепна няколко последни указания.

Между двете минохвъргачки разположи ракетните установки и натъпка в двете цеви по една ракета, а други осем остави наблизо. Знаеше, че ракетите имат живот двайсет секунди, което означаваше, че за да успее да се справи както с тях, така и с минохвъргачките, ще трябва да действа доста чевръсто. Сънди щеше да му подава мини от купчината до първата минохвъргачка.

Когато нагласи всичко, наемникът си погледна часовника. Три и двайсет и две след полунощ. Помисли си, че Шанън и другите трябва вече да наближават брега. После взе радиотелефона, опъна изцяло антената, включи комутатора и изчака трийсет секунди, докато загрее. Оттук нататък нямаше да се налага да го изключва. Дюпре натисна сигналния бутон три пъти на интервали от по една секунда.

На около миля от брега Шанън държеше румпела на първата лодка и се взираше напред в тъмнината. Вляво от него Семлер държеше втората лодка на постоянна дистанция. Именно германецът чу трите кратки сигнала, които излязоха от приемника на коляното му. Той сви плавно и прилепи лодката си до борда на Шанън. Ирландецът погледна към другата лодка. Семлер подсвирна тихо и отново се отдалечи на предишните два метра дистанция. Шанън се успокои. Разбра, че Семлер е чул сигнала на Дюпре, което означаваше, че огромният южноафриканец е подготвил всичко и ги очаква. Две минути по-късно, на около хиляда метра от брега, Шанън съзря малката премигваща точица на фенерчето на Дюпре. Падаше се леко надясно и това му показа, че се движи много на север. Двете лодки заедно промениха курса. Шанън се опитваше да си спомни откъде точно е дошла светлината, за да се насочи на сто метра вдясно от тази точка. Там би трябвало да се намира входът на пристанището. Когато двете лодки приближиха на триста метра от края на възвишението, Дюпре долови приглушеното бръмчене на двигателите и отново пресветна. Шанън забеляза светлината и коригира курса с няколко градуса.