Колин Форбис - Огнен кръст

— Вярно е — Туийд си припомни премеждията на Нюмън, разказа му за постовете на летището в Бордо. — Аерогарата е клопка — предупреди Туийд. — Предполагам, че наблюдават и железопътните гари, може би дори и контролните пунктове при входовете към града.

— Значи Щал е в капан.

— Може би ще успеем да се свържем с него. Няма гаранция, разбира се, но ние сме на твоя страна, Ото. Всичко, което можеш да направиш, е да се прибереш, да се надяваш и да се молиш…

Когато Кулман излезе и се отправи към летище „Хийтроу“, Туийд погледна часовника си. Моника веднага се досети за какво мисли:

— Да, Виктор Роузуотър ще пристигне всеки момент… — тя вдигна телефона в момента, в който иззвъня. Докато слушаше, изражението й изведнъж се промени. — Значи са дошли и тримата? Заедно?

Лицето й изразяваше учудване и раздразнение. Погледна Туийд.

— Мисля, че това няма да ви хареса. Нали идеята беше Роузуотър да си поприказва половин час с вас, преди да го притисне Букенън?

— Е?

— Всички вече чакат долу. Роузуотър, Букенън и другарчето му сержант Уордън.

— Странно. Е, добре, с инспектора ще се заема аз — Туийд вдигна вежди и погледна Пола. — Покани ги, Моника…

Пръв влезе Роузуотър. Облечен в шлифер, пъхнал ръце в джобовете, той намигна на Пола. Както винаги, излъчваше спокойствие и увереност. Последва го Букенън с каменно лице, придружен от Уордън.

— Палтата ви, господа — каза ведро Туийд и погледна Букенън. — Подранихте с половин час.

— Предпочитам да бъда на срещите си по-рано — отвърна инспекторът и подаде палтото си на Моника. — Докато се разхождахме отвън, попаднахме на мистър Роузуотър. Навикът ми се оказа от полза.

Но Туийд вече бе успял да схване тактиката на Букенън. Той съвсем съзнателно бе дошъл много по-рано от уреченото време с надеждата да засече Роузуотър. Така Туийд не би успял да инструктира офицера от разузнаването.

Туийд изчака гостите да се настанят и веднага заговори. Облегнат на стола си, той разказа как Роузуотър, Пола и Нюмън бяха открили пръстена в блатата. Отключи едно чекмедже, извади копието на пръстена и го подаде на Букенън.

— Това се нарича укриване на доказателства по случай на убийство… — започна Букенън, втренчил поглед в Туийд.

— А сега вие ме слушайте и не забравяйте къде се намирате — Туийд стовари юмрук на бюрото си. — Пръстенът ви е предаден доброволно. А ако сте забравили, намирате се в щаба на Тайната разузнавателна служба. Може би сте пропуснали и факта, че капитан Роузуотър е офицер от Военното разузнаване. Известно ми е, че работи по извънредно важни за националната сигурност дела. Така че без съгласието ми тук няма да се задават никакви въпроси и няма да се представят никакви обвинения. Няма да позволя нетърпимото ви поведение в собствения ми кабинет.

Туийд се отпусна в стола си с гневно изражение и здраво стиснати устни. Пола внимателно го наблюдаваше.

— Значи предпочитате да играете така — спокойно каза Букенън, като изпъна краката си и кръстоса глезените.

— Аз не играя, Букенън! — Туийд отново се наведе напред. — Извън стените на този кабинет умряха хора. Един от тях беше мой сътрудник. В чужбина. Там, където нямате никакви правомощия. Но аз имам и аз работя зад граница. В случай че искате информация за вашето разследване, можете да станете и да си тръгнете. И то веднага.

— Интересувам се главно от човека, който е убил съпругата на този джентълмен, който я е удушил хладнокръвно в същите тези блата, където сте намерили пръстена.

Букенън продължаваше да се държи кротко. Сякаш водеше приятелски разговор в някой ресторант. За разлика от него Туийд все още изглеждаше като човек, едва сдържащ яростта си.

— Получихте пръстена. Наясно сте с обстоятелствата, при които бе открит. — Туийд повиши глас. — Но това, от което аз се интересувам, е кипящият казан в Европа, ситуацията там, която се влошава с всеки изминал миг. Ако не знаете за какво говоря, прочетете вестниците.

— Отлично разбирам отговорността ви. Може би ще е по-добре да наминем, когато сте по-свободен. А сега бих искал да задам на капитан Роузуотър един въпрос…

— Не! — Туийд се изправи. — Капитан Роузуотър е пряко ангажиран с това, което се случва в Европа. Вярвам, че няма да ме сметнете за нелюбезен, ако ви кажа, че нямам време да продължа този разговор. Затрупан съм с работа, при това много напрегната. Пожарът на континента се разраства непрекъснато.

— Мисля, че получих това, за което дойдох.