Колин Форбис - Огнен кръст

— Запали я спокойно — каза Пола. — Обичам аромата на хавански пури.

Моника бе излязла, за да приготви кафето. Кулман запали пурата си, погледна Туийд и махна с ръка към Пола:

— Та какво казваш за гърлото й?

Туийд му разказа накратко за пътуването до Олдбърг и убеждението си, че Калмар е бил в този район. Даде на немеца списъка на заподозрените, като го предупреди, че още е рано да посочи със сигурност един от тях.

— Някаква идея за националността му или откъде е дошъл? — попита Кулман. — Аз също се опитвам да го хвана. Всичко, което ми съобщават информаторите, е, че идва някъде от изток. Това понятие покрива доста голяма територия. И нито дума за възрастта или външния му вид.

— Сянка, хвърлена от сянката — каза Туийд. — Това е интересно. Може би важно. Но не за това дойде да ме видиш, нали, Ото?

Кулман изчака Моника да му налее голяма чаша с черно димящо кафе. Благодари й и изпи половината на една глътка.

— „Сигфрид“ — започна той. — Роузуотър отново ми се обади отнякъде. Не го питах откъде. Нали работи за военното разузнаване. Съобщи ми друг адрес, който току-що бил получил от свой информатор. Един адрес в Мюнхен. Влязохме и открихме нов склад за боеприпаси и оръжие. Дванадесет автомата „Калашников“, патрони, шест ръчни гранати и два килограма семтекс.

Туийд се наведе напред:

— А хора?

Кулман махна с двете ръце:

— Мисля, че местната полиция провали всичко. Патрулните й коли пристигнаха с включени сирени. Не заварихме никой. И отново нито един отпечатък от пръст в целия апартамент. Пак е работила жена, сигурен съм. Един мъж все щеше да пропусне нещо.

— Значи „Сигфрид“ е на мястото си.

— Това казват и нашите информатори от престъпния свят, а те винаги знаят какво става. Налице са повече от сто обучени саботьори и убийци. Вероятни обекти — висши членове на правителството, в това число и самият канцлер. Явно чакат знак от чужбина. Тогава ще започнат дестабилизацията на Германия. Това, което наистина ме тревожи, е разрастващата се антигерманска кампания в някои определени френски вестници.

— Всичко това е предварително изчислено. Всеки достоен човек знае, че немците са най-миролюбивата нация на континента — продължи мисълта му Туийд. — Определени елементи във Франция раздухват антигермански настроения в полза на собствените си сатанински планове. За да прикрият факта, че главната им цел е да завземат властта в Париж. Това е „Черният кръг“.

— „Черният кръг“ — Кулман размаха пурата си. — Ние също дочухме слухове за тях. Настроени са срещу евреите, срещу американците, срещу англичаните. Бедата е там, че не знаем кои са. А политическото им влияние явно е голямо. И ако не успея да пипна терористите на „Сигфрид“, преди да са се развилнели, това, което пишат за нас жълтите френски вестници, ще се окаже вярно.

— Което е и целта, смисълът на целия план.

— На всичкото отгоре от средите на престъпниците ми съобщават, че се чакат нови попълнения, при това големи. Откъде? Ако е от изток — както Калмар, — ще навлязат бързо.

— Имаш ли във Висбаден кадърни хора, които знаят френски?

— Да, защо?

— Изпрати ги под прикритие в Женева. Пусни слух, че търсят Калмар за някаква голяма поръчка. Срещу солидно заплащане — три милиона марки. Не, по-добре обърни сумата в швейцарски франкове.

— Щом казваш…

— Изпрати други агенти, немскоговорещи, в Базел. Със същата мисия.

— Ти знаеш нещо, нали?

Кулман изгледа Туийд през облака синкав дим. Допи кафето си и Моника отново напълни чашата.

— Просто го направи. Какво става с Щал, твоя „французин“ в Бордо? Някакви новини от него?

Кулман се поколеба, преди да отговори:

— По дяволите! Ти беше откровен с мен. Още се намира в Бордо. Но нали ме предупреди да не използва радиопредавател? При последното си съобщение — много кратко — той каза, че е събрал огромно количество информация. А ти работиш ли на територията на Франция? — Кулман гледаше в тавана, когато зададе въпроса си.

— Да. Усилено.

— Именно затова дойдох тук. За германските агенти е трудно да работят във Франция. Канцлерът го забрани.

— Защо?

— Както знаеш, той е в много добри отношения с френския президент. Ако парижките вестници се докопат до някоя история с германски агенти на тяхна територия, положението ще стане неприятно.

— Ами Щал?

Кулман отново заби поглед в тавана. Пола знаеше, че обмисля отговора си.

— Е, това е моя тайна — рече той най-накрая. — Ако бъде разкрит, оправданието ми е, че съм го внедрил, преди канцлерът да наложи ветото си. Но сега вече за Щал е много трудно да се измъкне бързо. „Черният кръг“ май е оправдал името си — поставил е истински обръч около Бордо.