Колин Форбис - Огнен кръст

Букенън се изправи. Преди да поеме пръстена, той бе сложил на едната си ръка хирургическа ръкавица и сега го държеше с нея. Сержант Уордън разтвори найлонов илик и Букенън пусна пръстена в него.

— Но ще се наложи да се срещна с капитан Роузуотър в Скотланд Ярд…

— Съжалявам, главен инспектор — прекъсна го Роузуотър, — но работата ми още днес ще ме отведе в Германия. Там е базата ми.

— Но ще имате време да дойдете и да дадете показания.

— Страхувам се, че няма да ми е възможно. А и Туийд съвсем очно ви описа какво се случи в блатата. Ще се кача на първия самолет.

— Приятно пътуване — саркастично подметна Букенън и излезе.

— Спасихте ме от инквизицията — каза Роузуотър, когато останаха сами. — Тоя инспектор е истински сладур.

— Не исках да се опитва да разбере ролята ви в Германия и Франция. Значи базата ви е във Фрайбург, в случай че ми потрябвате?

— Най-често съм там — той се обърна към Пола. — А ако ти успееш да прилъжеш шефа си да бъде малко по-щедър, можеш да ми дойдеш на гости. Имаш адреса ми.

— Когато пристигнеш, вече ще те чакам пред вратата — пошегува се тя.

Роузуотър се изправи.

— Това, което казах на Букенън, е вярно. Тръгвам веднага. Ако не успеете да ме намерите във Фрайбург, свържете се с Кулман. Той може и да ме открие. Поддържаме тясна връзка.

— Пазете се, Роузуотър — предупреди го Туийд, като го наблюдаваше. — „Сигфрид“ са опасни. Научих, че проследяването им е трудно.

— Прегрупирали са се в независими ядра, които имат различни задачи. Изчакват подходящия момент. Дейността им е главно саботаж и убийства. Само това зная и само на вас мога да кажа, че се опитвам да внедря агенти в организацията. Всичко е въпрос на време. Трябва да успея, преди някой да им даде знак да започнат. А този някой може и да е Калмар…

— Защо не казахте на Букенън за майор Леми и лейтенант Бертие? — попита Пола, когато Роузуотър си тръгна. — И двамата се намираха в Олдбърг. Не му казахте и за сержант Рей.

— Защото — обясни Туийд — искам да тръгнат по грешна следа и достатъчно дълго време да я следват. През това време ние с теб ще заминем за Париж. Готова си да тръгнем, нали? Знам, че тук винаги държиш куфарче с приготвен багаж. Моника е резервирала три места за днешния полет до Париж.

— Три?

— Всеки момент очаквам да дойде Нюмън. Ще проникне в Бордо през Париж — там никой не наблюдава летището. Добре ще е да помолиш Лазал за оръжие. Влизаме в пъкъла, Пола.

Облечен в цивилните си френски дрехи, майор Леми слезе от самолета на „Ер Интер“ на летището в Бордо. Той не знаеше, че по-късно през същия ден Туийд щеше да лети за Париж. Униформен шофьор го посрещна и го поведе към чакащия ситроен.

Половин час по-късно влезе в голямата стая, където генерал Дьо Форж преглеждаше вестникарските статии за последните погроми в Лион. Генералът сгъна вестника, който в момента четеше, и го сложи върху останалите. Махна с ръка на Леми да седне срещу него.

— Успя ли да убедиш Птицата?

— Мисията е изпълнена — Леми седеше изправен, разбрал, че разговорът ще бъде официален. — Птицата се съгласи да изпрати двойно по-голямо количество от ракетите с нервнопаралитичен газ.

— Кога! — изстреля Дьо Форж.

— Каза, че ще изпрати радиосигнал от борда на „Стоманеният лешояд“, с който ще съобщи точната дата. Останах с впечатлението, че това ще бъде скоро.

— „Скоро“? Птицата трябва да бъде научен на военна прецизност. Тези оръжия може да ни потрябват още следващата седмица. Разбра ли, че президентът иска да посети Лион, за да огледа лично нанесените щети? И понеже мрази да лети, ще пътува с влак. С „Те Же Ве“.

Леми не показа изненадата си. Дьо Форж очакваше от подчинените си да знаят всичко. „Те Же Ве“ бяха свръхскоростните френски влакове, развиващи над 240 километра в час.

— Това интересува ли ни? — попита той.

— Скоро ще получиш заповедите ми. Спешни заповеди. Това ще бъде твоята възможност да блеснеш. Знаеш ли, че префектът на Париж — човекът, който би ни попречил да завладеем столицата, е убит?

Леми кимна:

— Калмар отново…

— Калмар! Откъде си сигурен, че е той? Един мъж ми се обади по прекия телефон. Представи се като Манто.

Леми се стегна в стола си. Дьо Форж внимателно го наблюдаваше. По време на престоя си в Олдбърг майорът лесно бе свикнал да мисли на английски. Сега, още под влияние на навика, той механично си преведе кодовото име на непознатия. Манто означаваше плащ, пелерина.