Колин Форбис - Огнен кръст

Когато пристигнаха пред хотела, Пола слезе и огледа паркираните коли. До мерцедеса на Нюмън бе спрян саабът на Бертие. Какво, по дяволите, правеше колата на Нюмън тук? Него самия откриха във фоайето — крачеше неспокойно напред-назад. Джийн се представи, без да подозира, че това съвсем не е необходимо — Нюмън я позна веднага, бе виждал вече снимката й, изпратена в Парк Кресънт. Пола сърдечно й благодари и я увери, че няма да забрави поканата, ако някога отиде във Франция. Нещо я накара да я спре в момента, в който Джийн се обърна да си върви.

— И, моля те, пази се. Живеем в опасен свят…

— Вярно е, ти вече имаш причина да го знаеш. Чао.

— Туийд е тук — каза Нюмън, докато се изкачваха сами с асансьора. — Ако нямаш нищо против, ще отидем веднага в стаята му. Изглеждаш много зле. Бяла си като платно. Случило ли се е нещо?

— По-добре да ти разкажа пред Туийд…

Седнала удобно във фотьойла в стаята на Туийд, тя им докладва за преживяването си, докато често отпиваше от чашата с подсладен чай, за който бе помолила. Туийд седеше в друг фотьойл близо до нея, приведен напред, сплел пръстите на ръцете си. Доста се бе поколебал, преди да й позволи да започне разказа си. Предположи, че е преживяла силен шок — Пола бе поискала подсладен чай при положение, че никога не докосваше захар. Беше изразил гласно предположението си, но тя го бе отрекла. Туийд още се колебаеше дали да не я изпрати да си легне. От друга страна обаче, ако сега разкажеше за случилото се, вероятността да си припомни и най-малките детайли би била по-голяма. А тези детайли можеха да се окажат важни.

Пола продължаваше да изпитва адска жажда. Отново прекъсна разказа си, за да отпие от чая. Наистина беше в шок, но се опитваше да го прикрие със силата на волята си. Продължи да говори и овладяваше нервното потрепване на ръката си, като бавно движеше пръстите нагоре и надолу по презрамката на чантата. Когато стигна до предложението на Джийн да я закара до хотела и влизането им в колата, Нюмън се обади за пръв път:

— Никоя от вас ли не се сети да се обадите на полицията?

— О, да, Джийн бе твърдо решена да направи именно това, но аз я разубедих — тя погледна към Туийд. — Достатъчно неприятности си имахте с Букенън, а предположих, че информацията ще стигне до него. Може да реши да задава неудобни въпроси, за които и моментът не е подходящ.

— Сигурно си права — съгласи се Туийд. — Умно си постъпила.

— Не съм съгласен! — избухна Нюмън. — Ако бяха предупредили всички патрули, можеха да спрат колата!

— Коя кола? Всичко, което видях, бяха две отдалечаващи се червени светлини. Нямам представа нито за модела, нито дори за размерите й.

— Но можеха да блокират пътищата — упорстваше Нюмън.

— Едва ли би имало смисъл — каза Туийд. — Да предположим, че нападателят е отседнал в Олдбърг. Аз лично смятам, че това е много вероятно. Колата сигурно е в гараж.

— За същото се сетих и аз — съгласи се Пола. — Проучих картата на града. Улицата, на която живее чичото на Джийн, прилича на подкова. Колата може да е излязла отново на главната улица, въпреки че не потегли в посоката, от която бяхме дошли с Бертие. Удушвачът може да е паркирал дори пред хотела. Колата на Бертие е оставена на същото място, където беше, преди да тръгнем оттук.

— Провери ли дали двигателят е още топъл? — попита Нюмън.

— Забравих. Колко странно! — заяде се Пола. — Не мислиш ли, че е лесно да забравиш, когато преди малко едва не са те удушили!

— Хайде стига — намеси се Туийд. — И без това в такава студена нощ моторът бързо ще изстине. — Той погледна Пола: — Шията ти е одрана на едно място…

— Видях. Влязох да се измия в стаята си, преди Боб да ме доведе тук — тя опипа гърлото си. — Съвсем малко е. Вероятно шалът ме е отървал от по-сериозни белези.

— Друго исках да кажа — продължи мисълта си Туийд. — Дали да не извикаме лекар да те прегледа?

— Никакви лекари — каза Пола и се изправи, потискайки прозявката си. — Ако нямате нищо против, ще поспя. Искам да взема душ…

— Недей — предупреди я Нюмън. — Можеш да заспиш под него — Той се усмихна. — Освен ако не ми позволиш да дойда да ти помогна.

Тя му се усмихна с благодарност, знаейки, че се шегува, за да я разведри, и поклати глава. На излизане спря до вратата, изведнъж сетила се за нещо, и се обърна към двамата:

— Разказах ви дума по дума разговорите в „Адмиралтейството“. Но в поведението на генерал Буржойн имаше нещо странно. Когато пристигнах, беше жив и енергичен като младеж. Но когато заговорих за Трети корпус, изведнъж увехна.