Колин Форбис - Огнен кръст

— Да, сър…

— Тогава четирима от вас ще бъдат ескорт пред и зад реното. Вие ще сте единият. Щом минем последната контрола, завивате и се връщате обратно тук. Междувременно изтеглете всичките си хора. Пътниците на борда не трябва да бъдат видени. Хайде, размърдайте се. Закъсняхме…

Когато всички войници изчезнаха, Бертие махна към реното. То се приближи до стълбата, а шофьорът изглеждаше изплашен. Пътниците слязоха един след друг и влязоха в колата. Бертие седна отпред до шофьора и му нареди да кара бързо към Аркашон. Четиримата мотоциклетисти се присъединиха към колата веднага щом напуснаха летището — двама отпред и двама отзад.

— От какво ли съм вир-вода? — обади се Бертие.

Калмар беше яхнал мотора си, спрян до бордюра на една тиха уличка в Аркашон, пресичаща крайбрежния булевард. Носеше черно кожено яке и каска. Нагласи очилата си и се приготви да продължи търсенето из града. Беше обикалял улиците около час и бе спрял да отдъхне. Фермерски трактор пълзеше по булеварда. Със същата бавна скорост го следваше „Рено Еспас“, а шофьорът му очевидно изчакваше удобния момент да изпревари.

Калмар напрегна очи зад очилата си. Докато реното преминаваше кръстовището, той видя една жена да наднича през прозореца на колата. Пола Грей. Отдели се от бордюра, зави по крайбрежния булевард и ги последва на значително разстояние. Тракторът продължи да се движи по брега, а реното сви в странична улица.

Калмар не можеше да повярва на късмета си. Още веднъж инстинктът му се беше оказал верен. Пола Грей се бе върнала. Когато реното свърна в следващата пряка, той го изпревари, като внимаваше да не поглежда към прозорците. В страничното огледало видя колата да спира и намали.

Нюмън изскочи първи, помогна на Пола да слезе, хукна към входа, пъхна ключа, който му беше дала Изабел, и разтвори вратата към фоайето. Останалите пътници също се измъкнаха и бързо влязоха вътре. Нюмън се върна при шофьора. Той вече заключваше реното. Подаде ключовете на Нюмън и се отдалечи към крайбрежния булевард.

Калмар наблюдаваше всичко това в страничното огледало. Бяха петима заедно с Нюмън. Единият имаше рошава коса, а другият, за негова изненада, беше в униформата на френски офицер.

Нюмън заключи вратата, докато останалите се качваха по стълбата. В края на фоайето вратата на партерния апартамент беше открехната няколко сантиметра. Жена с остър поглед и клюнест нос я затвори. Отвори я отново няколко минути по-късно, когато някой натисна звънеца. Мъж с черно кожено яке, стиснал каската си под мишница и хванал пакет в едната ръка, й показа изрезка от вестник със снимката на Нюмън. Обясни, че трябва да предаде пакета лично на мистър Нюмън и попита на кой етаж да го намери.

— Първи етаж — отвърна клюнът. — Сега оная е с петима горе. Разбирате какво искам да кажа, нали?

Калмар постави шлема си и заизкачва стълбите. Щом чу жената да затваря, той тихичко се спусна обратно във фоайето. В джоба му беше шперцът, с който бе отворил входната врата.

Тихо затвори след себе си. Не биваше да насилва късмета си. Беше открил къде се намира целта. И на Пола Грей не й оставаше дълго да живее.

Фургонът на телефонните техници спря пред входа. Четирима мъже в комбинезони изскочиха и тръгнаха към вратата. Единият от тях носеше връзка ключове. Третият ключ стана. Той отвори вратата и влезе във фоайето. Беше нисък и набит човек. Веднага забеляза леко открехнатата врата на един апартамент, втренчените очи и клюнестия нос на жената, която надничаше иззад нея. Той се приближи до вратата.

— Май ти трябва един добър мъж, а, стара вещице? Или пък го искаш лош?

— Как смеете…

Тя тресна вратата в ухиленото му лице. Мъжете изтичаха нагоре по стълбите. Вторият — слаб човек — почука на вратата на Изабел. Нюмън леко я открехна, а дясната му ръка прикриваше пистолета. Вгледа се в слабия мъж с комбинезона. Лазал.

— Хайде, и ти ли си като стария клюн долу? — пошегува се Лазал на английски.

Нюмън пусна четиримата мъже да влязат. Лазал представи спътниците си като офицери от J3ST. На комбинезоните си те имаха по една забодена карфица, от която се виждаше само синята главичка. Лазал се усмихна, като видя изненаданото лице на Пола.

— Знам какво те учудва. Изпратих Мартина и Моше Щайн до самолета за Париж. Рей и останалите главорези, които се наричат войници, също пътуват натам, за да бъдат разпитани. А ние кацнахме на острова в пристанището, където ни чакаше лодка, за да ни отведе до брега. Фургонът също ни чакаше. Прецизна организация, нали? Този град гъмжи от хора на Дьо Форж.