Колин Форбис - Огнен кръст

Когато Туийд слезе по стълбата на хеликоптера, на брега измъкваха една лодка. Англичанинът бързаше. Строен мъж, облечен в работен комбинезон на телефонен техник, се приближи към него:

— Добре дошъл на Птичия остров — каза Лазал.

Още докато си стискаха ръцете, Туийд сподели онова, което занимаваше ума му. Той разказа сбито за хелинга през блатата, за чакащите военни камиони, за патрулите и контролните пунктове.

— Хамилтън — помощникът ми тук — продължи той — посети Дънуич, преди да се срещнем на Хийтроу на път за Париж. Имаше мъгла и той още не е видял „Стоманеният лешояд“. Убеден съм, че след броени часове този бързоходен кораб ще пристигне тук, за да достави оръжие на Дьо Форж. Ще бъде през нощта или на разсъмване.

— Няма да е през нощта — каза Лазал. — Влизането в пристанището е трудно. Шкиперът ще има нужда от дневна светлина. Проблемът е, че целият район гъмжи от хора на Дьо Форж.

— Тогава „Стоманеният лешояд“ няма да акостира никога. Свържи се с Навар. Това е в негова власт…

— Кое?

— Официалното предупреждение, че около Аркашон има останали мини от Втората световна война и че никой не трябва да приближава брега на по-малко от десет мили.

— Това ще спре ли Доулиш?

— Едва ли, доколкото го познавам. Ще помисли, че е блъф. Затова се разпоредете да спуснат със самолет истински морски мини. Знам, че разполагате с онзи вид, който излъчва непрекъснат радиосигнал — така ще е лесно да ги приберете след това.

— Така е. Безмилостен си… — отбеляза с усмивка Лазал.

— И генерал Дьо Форж е такъв. Вече познавам врага. Ще ми се да го срещна лице в лице.

— Може и да го уредим някак…

— Е, дано. Виждам, че имаш друга лодка, скрита в храстите. Мога ли да я използвам до Аркашон?

— На всичкото отгоре си и наблюдателен — отново се усмихна Лазал. — Лодката трябваше да е скрита. Както и да е, от въздуха не могат да я забележат.

— Къде са Пола, Нюмън и останалите?

Лазал му разказа за преживяванията им в Ланд, за това, че са се върнали оттам и че са се преместили от „Атлантик“ в апартамента на Изабел Томас. Туийд поклати глава:

— Тази така наречена безопасна квартира може лесно да бъде разкрита. Трябва веднага да се махнат оттам. Но къде да идат?

— Мога да помогна — увери го Лазал. — Наел съм голямата моторна яхта „Ураган“…

— Подхожда на това, което се задава.

— Закотвена е в края на пристанището далеч от останалите кораби. — Докато говореше, Лазал извади карта и отбеляза с кръстче едно място. — Това е щабът на моите хора, които работят в града. Далече е и от контролните пунктове на военните. Ще има достатъчно място за всички ви.

— Тогава бързо ме откарайте до брега.

Нюмън току-що се беше прибрал в апартамента на Изабел. Бе обикалял с реното из Аркашон, но реши да не рискува излишно и паркира колата в една тиха странична уличка. Прекалено дълго бяха използвали само този автомобил.

Туийд пристигна малко след него с колелото, което Лазал бе избрал измежду няколкото, скрити в храстите на острова. Французинът беше отбелязал и адреса на Изабел върху картата.

— Никой не забелязва велосипедистите — му бе казал той.

Туийд натисна звънеца на входната врата. Минута по-късно едра жена с клюнест нос и любопитни очи му отвори.

— До първия етаж съм — обясни той на френски.

— Не му стига на това момиче — измърмори злобно жената. — Вече има петима горе. Предполагам, че ще се справи и с вас.

— Бихте ли повторили?

Тя повехна под ледения му поглед. Туийд избута с презрение пищните й форми навътре и се затича по стълбите. Отвори му Нюмън. Погледна го изненадано.

— Всички трябва да изчезнете оттук — обяви Туийд, без да се церемони, веднага щом влезе в стаята. — Незабавно.

Бързо обхвана с поглед Бътлър. Нийлд, Бертие, Щал и Пола. Задържа го по-дълго върху Изабел, която Нюмън му представи като „просто приятелка“.

— И защо трябва да напуснем толкова бързо? — попита Изабел, вирна брадичка и го измери с очи.

— Защото на практика градът вече е превзет от Дьо Форж. Давам ви пет минути да разчистите и да си съберете нещата. Най-много пет…

— Досега бяхме в безопасност — настоя тя. Явно го преди предизвикваше и това му се видя любопитно.

— Професионалният убиец Калмар е в Аркашон. Удуши едно момиче в Англия. След това удуши още една жена на по-малко от пет километра оттук. Изглежда, се е специализирал в убийствата на хубави жени. Мисля, че сте в списъка му. Пола също. Съберете си багажа. Бързо…