Колин Форбис - Огнен кръст

— Интересно — рече Туийд.

— А вие не ми отговорихте на въпроса — напомни му Щал. — Коя е другата причина, поради която ни доведохте тук?

Туийд замълча. Огледа всички около масата. Искаше отговорът му да постигне желания ефект. Искаше наистина да ги стресне.

— Причината е следната: докато летях над Аркашон с хеликоптера, който ме докара от Париж, видях Калмар.

Лазал пристигна с голям катер половин час преди свечеряване. Съдът навлезе в устието на потока и леко се удари в корпуса на „Ураган“. На борда имаше вече няколко души от DST, въоръжени с автомати. Лазал изглеждаше нетърпелив:

— Идвайте бързо — викна на Туийд. — Чакат ни много неща. Бертие, идваш и ти…

— Нюмън също — каза му Туийд.

Катерът обърна и бързо напусна устието. Пола остана на палубата, загледана с безпокойство в пенестата диря зад него, докато той се отдалечаваше към Птичия остров. Бътлър хвана ръката й:

— Слизай долу, тук си лесна цел.

— Мисля си, че мисията, за която тръгнаха, е опасна…

— Може би… — Бътлър я последва надолу по стълбата. — Но предполагам винаги си знаела, че когато се стигне дотук, ще бъде така. Опасно…

Благодарейки на Бога, че беше глътнал таблетката, Туийд се надвеси над перилата. Катерът подскачаше по вече надигащите се вълни. Задаваше се буря.

Щом стигнаха острова, Лазал ги поведе към един чакаш хеликоптер. Машината излетя, преди да успеят да си сложат коланите и каските. Отправиха се на изток — към сушата и настрани от Аркашон.

— Сега ли ще се срещна с Дьо Форж? — попита Туийд.

— Това е част от замисъла — отвърна Лазал. — Всъщност ще се срещнеш с целия „черен кръг“ — сега са се събрали за последното си съвещание във вила „Форбан“.

— Откъде знаеш?

— Бертие ми докладва.

— От телефона в Генералния щаб?

— Не, обади се от автомат в едно селце. В това последно обаждане, което едва не му коства живота, той ми съобщи, че Дьо Форж е обявил сбор на Втора бронирана дивизия в щаба. Нашата акция ще бъде пълна изненада за тях. Сега всичко е в ръцете ни…

Докато летяха с максимална скорост към вътрешността, Туийд, който гледаше през прозореца, видя как от огромни хангари в малки горски просеки се издигнаха други хеликоптери. Цяла ескадрила полетя под илюминатора. Бяха много, издигаха се като ято скакалци и сякаш увисваха на еднаква височина във въздуха. Вертолетите следваха същият курс като машината на Туийд.

— Кои са тези? — попита той.

— Тежко въоръжени надеждни части на CRS. Дьо Форж си мисли, че войските са останали по камионите в префектурата на Бордо. А всъщност всички са в хеликоптерите под нас. Преди време машините се отправиха насам една по една и кацаха на местата, предварително избрани от мой помощник, който познава района. Мисля, че виждам светлините на вила „Форбан“.

Започна да се смрачава. Сумракът беше плътен и сив като дим. Вертолетите кръжаха. Туийд виждаше обширното имение, заобиколено от високи стени. Криволичеща алея водеше към голяма осветена вила. Щом наближиха, видя и лимузините, спрели пред къщата. Сети се за злощастната Джийн Буржойн. Хеликоптерите се спуснаха от небето в строен ред. Скакалците кацаха навсякъде около имението. „Черният кръг“ беше обкръжен.

— Никой не може да премине през този кордон — каза Нюмън.

— Вече обезвредиха постовете при портала — добави Туийд. Бе видял охраната, когато се спуснаха до върховете на дърветата — на входа стояха с вдигнати ръце униформени войници. Един вертолет, въоръжен с голямокалибрена картечница, беше кацнал на тревата срещу затворената врата.

Хеликоптерът на Лазал се приземи пред вилата до паркираните лимузини. Той слезе пръв с пистолет в едната ръка и ключове в другата. Последваха го няколко души от Силите за борба с безредици. Облечени в кожени якета, досега те бяха седели в задната част на хеликоптера. Туийд, Нюмън и Бертие скочиха от машината и тръгнаха след Лазал към вратата. Той отключи и кимна към момчетата от CRS.

— Откъде извади тия ключове? — прошепна Туийд.

Нюмън му отговори:

— Дадох му връзката, която открих в чантичката на Джийн Буржойн. Върху два от тях беше гравиран Лотарингският кръст — като на емблемата на вратата…

Лазал беше влетял в просторния вестибюл. Изглежда знаеше накъде да върви. С насочен пистолет блъсна вратата, която водеше вляво. Вътре вече цареше пълно объркване.

Туийд разпозна генерал Масон — началник-щаба на армията, който припряно тъпчеше изписани листове в едно куфарче. Генерал Лапоант — командирът на Ударните сили, стоеше прав до дълга маса. Луи Жанин — министърът на отбраната, сякаш се бе вкаменил на стола си. Дюбоа, отново в смачкан черен костюм, с омърляна бяла вратовръзка, с буйна и разчорлена коса, изглеждаше отчаян.