Колин Форбис - Огнен кръст

— Никога не е споделял с нас плана на бойните си действия. Извънредно предпазлив е. — Той замълча. После продължи: — Добре, така или иначе, всичко е записано… Настоявах пред Дьо Форж да не прави нищо прибързано. Да се срещне с Навар, да разбере възгледите и намеренията му. Но въпреки това поемам цялата отговорност за постъпките си. Довиждане, господа…

— А сега — Масон! — реши Лазал и скочи.

— Първо ми кажи как разбра за касетофона? — каза Туийд. — Или го постави самият ти?

— Беше хрумване на Джийн Буржойн. Кабел от касетофона минава под килима. Ето тук. — Лазал отиде до стената, деляща ги от стаята, където винаги се беше събирал „Черният кръг“. Отмести малка масичка и каза: — Един от техниците ни проби дупка в стената. Вкарахме малък, но мощен микрофон, който се задейства от човешки глас. Улавя всичко, казано вътре. Джийн винаги знаеше кога ще се събират — Дьо Форж измисляше някакъв повод тя да отсъства от вилата. Тогава слагаше нова лента. Записите изпращаше на мен. Това е една от причините да знаем толкова много. Бог да я благослови. По-рано днес дойдох лично, за да сложа лентата… А сега — Масон.

Те влязоха в дневната, където втренчен в стената седеше генералът. Лазал дръпна един стол и се настани с лице към Масон.

— Имате две възможности. Предложи ги Навар. Ще стоите в Париж под денонощна охрана. Ще пуснем слух, че Манто иска да ви убие. Ще запазите сегашния си пост, докато приключим с цялата операция. Ще правите публични изявления само ако са минали през Навар. После ще ви пенсионираме по здравословни причини — с полагащата се пенсия.

Лазал се взря в лицето на Масон. Той му отвърна с леден поглед.

— Другата възможност е да предпочетете позора, военния съд и вероятно затвора.

— Ще ви сътруднича — отговори моментално Масон.

Имаше странен блясък в очите му. Лазал се усмихна на себе си. Масон се бе вързал. Още се надяваше на победата на Дьо Форж. Когато го изведоха от стаята, Лазал се обърна към Туийд и Нюмън:

— На Жанин ще предложим същото. Той ще приеме. Рискуваме, но все още не сме стигнали до края. Много жалко, че Дьо Форж успя да се измъкне. Той ще бърза. Последният сблъсък наближава. По-добре се върнете с мен в Париж. Навар се е съгласил да постави стари морски мини.

— Още не — каза Туийд. — Ще останем в Аркашон. Искам да видя какво ще прави Доулиш. Струва ми се, че сега е моментът Кулман да върже ръцете на „Сигфрид“, преди да са се развихрили.

Мрежата на Ото Кулман из цяла Германия се затегна на другата сутрин в един часа. Полицейски части нахлуха по адреси в Хамбург, Франкфурт, Мюнхен и много други градове. Адресите бяха съобщени от Хелмут Шнайдер, информатора на Роузуотър. Навсякъде успяха да изненадат групите на „Сигфрид“. До три часа в Париж Кулман вече бе получил доклада им за конфискуваните неколкостотин килограма „Семтекс“, бомби с часовников механизъм и много оръжие.

— С този арсенал спокойно можеш да започнеш война — каза той на Лазал, който се беше върнал в Париж.

— А хората, които щяха да използват всичко това?

— Идват главно от Елзас. Вероятно защото в тази област се говори и немски. Има и членове на някакво странно движение, което иска Германия да вземе Елзас. Медиите изобщо не разбраха какво става. Образцова акция.

— В Париж с „Аустерлиц“ ще бъде по-различно — каза мрачно Лазал.

„Стоманеният лешояд“ бе отплувал от Дънуич веднага след свечеряване. Двата му корпуса режеха като ножове огромните вълни и корабът следваше курса си, без да се поклаща.

Доулиш стоеше на мостика, а до него Сантос поглеждаше за стотен път екрана на радара. Нямаше и следа от кораб пред тях. Преди това бяха засекли самолет, излетял от френския бряг, но той бързо се бе отклонил на юг. „Лешоядът“ под личното командване на Доулиш извършваше своя рейд през Атлантика без навигационни светлини. Сантос бе изразил опасенията си:

— Досега никога не сме плавали без тях.

— Нищо, време е да свикнеш с опасностите. Имаме радар. Най-добрият в света. Ако не го пипат глупаци, всичко ще бъде много просто. Ти отговаряш за глупаците. Нали шкиперът е за това? Не искам никакви грешки. За да си получиш премията.

Сантос сви рамене с примирение. Той наистина желаеше тези пари. Много. Необлагаеми. В брой.

Вече наближаваха Аркашон и първите кървавочервени ивици на зазоряването се бяха разлели на източното небе. Сантос стоеше с Доулиш на мостика, когато телеграфистът изтича по стълбата нагоре. Изглеждаше обезумял от страх и размахваше лист хартия.