Колин Форбис - Огнен кръст

— Мислех си, че сте някъде в Аркашон. Е, казахме последно сбогом на лорд Дейн Доулиш.

— Целите сме в сълзи — рече Нюмън. Роузуотър погледна Туийд:

— Мисля, че трябва да знаете — майор Леми е още в Аркашон. Защо не е с Дьо Форж? — погледна към Пола. — Може би трябва да довърши нещо там?

— Късно тази сутрин видях и Бранд в един бар в града — каза Роузуотър на Туийд.

— Бранд. Мислех си за него.

Туийд не каза нищо повече, докато гледаше надолу през прозореца на летящия хеликоптер. В него бяха още Пола и Изабел, унесени в разговор, Щал, Нюмън, Бътлър, Нийлд и Бертие. Всички на път за вкъщи През Париж.

Туийд, който бързаше, беше раздразнен от дългия им престой на острова. Наложи се пилотът да отстрани някаква повреда в двигателя. Беше все още светло, но денят си отиваше, когато застигнаха Трета армия на север от Шатору.

Туийд помоли пилота да слязат по-ниско. Първо видяха камионите, бронетранспортьорите и мотоциклетите. После безкрайната колона полеви сто петдесет и пет милиметрови оръдия. А пред тях нагоре по шосе Н20 се движеше още по-дълга колона от тежките танкове. Туийд вдигна бинокъла и го фокусира върху танка в началото на колоната, предхождан от голяма група ескортиращи мотори.

Генерал Дьо Форж стоеше в купола на своя „Льо Клерк“. Беше отказал шлем и носеше кепе, а на врата му висеше бинокъл. Забелязвайки хеликоптера, той го вдигна и Туийд изпита странното усещане, че се гледат очи в очи. Дьо Форж свали бинокъла, уверено махна с ръка напред и танкът с тътен продължи пътя си.

— Вече е доста на север от така наречената територия на учението — каза хладно Туийд. — Територията, която сам определи. Учението трябваше да бъде ограничено южно от Шатору. А това тук е шосе Н20. Как, за бога, ще разчисти магистралата, за да даде път на тази армия от стомана?

— Не се съмнявам, че ще намери начин — отвърна Роузуотър. — А какво правеше Бранд в Аркашон? Чакаше „Стоманеният лешояд“?

— Да. Но може и да е имал и друга цел. Още не сме свършили с него.

Марлър седеше зад пилота на хеликоптера, полетял на юг над шосе Н20. Беше късно следобед и сноп слънчева светлина пробиваше облаците и се спускаше към земята като мощен лъч от прожектор.

— Ето ги, идват — каза пилотът на френски.

— Да освободят Париж — отвърна мрачно Марлър на същия език.

Хванал се с една ръка за облегалката на пилота, с другата вдигна бинокъла си. Група мотоциклетисти беше спряла на едно кръстовище. Зад тях войници сваляха от цивилен камион пътни табели. Марлър прочете:

„Заобиколете! Главният път е затворен! Военни маневри!“

— Дьо Форж превзема шосе Н20. Дано скоро видим и самия него.

— Копелето върви право към Париж…

Пилотът продължи да лети ниско. Марлър наблюдаваше слънчевата светлина. Скоро щеше да падне здрач, а после мрак. Което значеше, че изпълнението на мисията му може да се окаже невъзможно. Вдигна бинокъла. Видя група мотористи, понесли се по магистралата пред танковете. С широко разкрачени крака и подпрян, за да не падне, Марлър нагласи отново фокуса. Не можа да повярва на очите си. В купола на танка, който водеше колоната, стоеше изправената фигура на генерал Дьо Форж. Марлър внимателно огледа местността. На изток от пътя се издигаше ниско хълмче. Пресметна наум разстоянието.

— Можеш ли да кацнеш на онзи плосък хълм? — попита той пилота по микрофона в шлема си.

— Мястото е идеално.

— Не изключвай двигателя…

Машината се спусна в дъга настрани от магистралата. Щом докосна върха, Марлър, вече свалил шлема, грабна калъфа, блъсна вратата и скочи на тревата, приведен под въртящата се перка. Изтича до една стърчаща от земята скала, залегна, измъкна карабината, постави оптическия мерник, опря оръжието върху камъка и нагласи фокуса, щом генералският танк се появи върху кръстчето.

Дьо Форж имаше силно развит инстинкт за опасността. Той видя кацането на вертолета. Извърна се и махна уверено на танковете, идващи отзад. После даде заповед на мерача:

— На хълма на изток току-що кацна хеликоптер. Стреляй по него веднага щом си готов.

Със светкавична скорост компютърът направи изчисления на посоката и траекторията. Огромното дуло се извъртя на 90 градуса, после започна да се спуска, за да улови точно целта.

Марлър дръпна спусъка две секунди преди оръдието да изстреля снаряда и да пръсне хеликоптера на парчета. Куршумът „дум-дум“ отнесе предната част от черепа на Дьо Форж. Тялото му се свлече върху екипажа отдолу, разплисквайки кръв в очите на мерача, който механично натисна копчето.