Колин Форбис - Огнен кръст

— Туийд пристигна в „Браднъл“. Страшно се безпокои, че си тук сама — каза той.

Пола бръкна с едната си ръка в чантата и му се усмихна.

— Но за теб е добре, нали. Калмар?

— Какви ги приказваш, по дяволите! — отвърна грубо Роузуотър.

— Трябваше да се сетя много по-рано. Спомняш ли си онази нощ, когато дойдохме повторно тук с Нюмън — по твое настояване? Каза, че се страхуваш да не би полицията да е пропуснала някоя улика. Щом отминахме сградата на яхтклуба, ти попита „Сега накъде?“. Правеше се, че не знаеш пътя. После стигнахме там, където пътеката се разклонява. Едната върви обратно към пътя, а другата се изкачва на дигата. Тогава аз се подхлъзнах. Ти вървеше отпред. Без да се замисляш, ми помогна да се изкача на дигата. Едва скоро разбрах какво всъщност означаваше това. Ти си знаел къде е открито тялото на Карин.

— А ти, скъпа, си прекалено умна, за да живееш дълго. Тъй или иначе се боях, че си ме видяла от върха на дървото как удуших оная тъпа кучка.

— Тъпа кучка? Карин ти беше жена…

— Да, но започна да ми омръзва. Както и ти…

— И Джийн Буржойн ми беше приятелка. Ти, мръснико, я удуши. Ти я уби.

— Да, срещу дебела пачка пари. Чиста работа — онзи навес за лодки край Аркашон беше идеален за целта. Свърших работата и се изметох, преди да дойдете вие.

— Безчувствено копеле! Господ знае какво още си извършил.

— Организирах „Сигфрид“ в Германия. Като офицер от разузнаването, за когото се предполага, че работи срещу ИРА, имах нужните контакти. Получих друга добра сума. Сега остана само ти. Не е ли ирония на съдбата? Да умреш там, където умря приятелката ти Карин. Може би това ще те утеши…

Пристъпи към нея. Пола беше измъкнала наполовина автоматичния броунинг от чантата си, когато той сграбчи дясната й китка с желязна хватка и я изви. Оръжието падна на пътеката. Ръцете му се стрелнаха към шията й и палците притиснаха гръкляна.

— Няма да се измъкнеш — изрече хрипливо тя.

— Защо не? Туийд подозира двама в района. Лукавия майор Леми и онзи дебелак Бранд. Кажи сбогом, Пола…

Палците се впиха в гръкляна й. Тя се опита да го ритне в слабините, но високата фигура, изправена над нея, се извъртя настрани. Коляното й удари с все сила крака му. Образът му започна да се замъглява.

Мушамата на вече доближилата се яхта бе отметната встрани. Нюмън изскочи и се втурна през тинята и туфите трева нагоре към дигата. Сграбчи Роузуотър за косата и рязко дръпна главата му. Калмар изръмжа, пусна Пола и се извърна. Двамата мъже се вкопчиха един в друг, загубиха равновесие и се затъркаляха надолу по дигата към отломките от лодката, в която бе намерено тялото на мъртвата Карин. Нюмън усети пръсти върху шията си, но използва раменете си като лост, за да се измъкне изпод Роузуотър, и успя да застане върху му. Ръцете му сграбчиха убиеца за гърлото и натиснаха главата му под водата. Задържа така. Главата на Роузуотър се виждаше като смътен силует под повърхността. Той разтвори устата си, за да поеме въздух, докато се мъчеше да се освободи, но дробовете му поеха морска вода. Главата на Роузуотър с полепнала по черепа коса се показа на повърхността. Ужасяваща гледка. Нюмън не пускаше врага си, а ръцете му се стегнаха още повече, когато го потопи отново. Без да обръща внимание на конвулсиите на тялото, той го държеше здраво. Скоро усети как ръцете около гърлото му се отпускат и падат. Отдръпна своите предпазливо. Тялото остана безжизнено под водата.

Прогизнал до кости, Нюмън се изправи, олюлявайки се. От него се стичаше вода. Успя да махне едва-едва на Пола, която гледаше надолу и разтриваше с ръка гърлото си. Той се изкачи обратно на дигата, сякаш изкачваше Еверест, и застана до Пола. Тя бе вдигнала поглед към блатата.

Нюмън чу звук от приближаваща се кола. Видя машината — джип с огромни гуми подскачаше към тях, заслепявайки ги с мощните си фарове. Той прикри очите си с мокра ръка и видя трима мъже в джипа, когато спря до дигата откъм сушата. Главен инспектор Букенън, до него Туийд и сержант Уордън на волана.

— Виж… Боб — едва изрече Пола.

Сочеше от другата страна на дигата. Водите на прилива повдигаха тялото на Роузуотър. Обувките му стърчаха над повърхността. Заедно с останките от лодката то се понесе към пристана. Туийд застана първи до тях. Нямаше вид на човек с изкълчен глезен.

С дрехи, увиснали на тялото му, Нюмън разказа на тримата мъже за случилото се. Говори кратко.

— Винаги сме смятали, че Роузуотър е убиецът — каза Букенън. — Оная история с намирането на пръстена с Лотарингския кръст ни насочваше далече от него — към Франция. Уордън беше начело на екипа, който пръв претърси мястото на престъплението. Никога не биха пропуснали пръстена. Проблемът беше; че нямахме доказателства. Когато е убита съпругата, първият заподозрян е съпругът.