Колин Форбис - Огнен кръст

— Мисля, че трябва да отведем тези двамата в хотела и да ги пъхнем в гореща вана — каза Туийд. — А тялото… според мен водата ще го отнесе чак в Северно море.

Седмица по-късно Туийд събра целия екип в кабинета си. Синините по шиите на Пола и Нюмън, които убедиха Букенън в истинността на разказа им, бяха започнали да изчезват. Марлър стоеше подпрян на стената и пушеше. Бътлър и Нийлд бяха седнали върху бюрото на Пола, а Нюмън бе заел креслото.

— Кой беше Манто? — попита Пола. — Така и не разбрах, защо имаше двама убийци.

— Нямаше — каза Туийд, облегнат назад в стола си. — Марлър беше Манто. Знаеха го само трима души: Навар, Лазал и аз…

— Но защо? — настоя Пола.

— Ако млъкнеш за малко, ще ти разкажа. Аз го измислих — част от психологическата война срещу Дьо Форж. Знаехме, че използва Калмар, и измислих друг убиец, който да го изведе от равновесие. Бертие беше дал на Лазал директните телефони на Леми и Дьо Форж. Елементарно, нали?

— Елементарно? Но нали се смяташе, че Манто е предизвикал катастрофата на влака, убийството на президента и министър-председателя? Неговият знак — пелерината — беше намерен в едно съседно село. Наметалото беше намерено и близо до префектурата на Париж, когато убиха префекта. Имаше и трета — при навеса за лодки, където беше удушена Джийн Буржойн. Марлър не би могъл да знае предварително за тези убийства.

— Така е — усмихна се Туийд. — Преди да се появи на сцената Манто, Лазал купи от един шивач на театрални костюми в Париж няколко пелерини. Те бяха раздадени на доверени офицери на DST. Едната бе набутана в кофата за боклук близо до мястото на парижкия инцидент. Между другото, префектът на столицата си е жив и здрав. Замина под чуждо име на отдавна заплануваната си почивка на остров Мартиника. Официалната версия е, че наскоро се е възстановил от раната и е поел задълженията си. Наметалото в селото бе открито часове след трагедията с влака. Достатъчно време, за да го изпратим с вертолет до Лион. Агентите на Лазал подкупиха един местен старец да каже на пресата, че е видял мъж с наметало на виадукта. Друга пелерина беше изпратена в Аркашон. Марлър в ролята на Манто звънеше непрекъснато на Дьо Форж и си искаше хонорара. Когато получи голямата сума пари, взехме от парижката банка швейцарски франкове — е, една част с поредни номера, а другата — фалшиви, заловени при акция на полицията преди месец. Марлър върна парите, за да обърка още повече Дьо Форж.

— А кой всъщност уби Дьо Форж?

— Скъпа — провлачи Марлър, — не четеш ли вестници? Случаен куршум в суматохата след инцидента с преобръщането на бензиновоза.

— Наистина ли?

Марлър й кимна с усмивка.

— Бертие, агентът на Лазал в щаба на Дьо Форж, изигра особено важна роля — продължи Туийд. — С помощта на подслушвателно устройство той е следил от съседния кабинет разговорите на Леми с Калмар. Включително и новите обекти — така узнахме, че ти си сред тях.

— Ужасно — каза Пола. — За известно време Роузуотър ми харесваше.

— Поради което — продължи Туийд. — Бътлър и Нийлд бяха плътно до теб. С нареждане никога да не те оставят сама.

— Кога заподозряхте Роузуотър? — попита тя.

— От самото начало ми се виждаше странен. Спомни си, когато се срещнахме с него в хотел „Драй Кьониг“ в Базел. Гледаше доста похотливо една хубава жена в ресторанта. За да се мотивира, предположи, че го шпионира. Сигурен съм, че докато Карин е работила за Кулман, е започнала да подозира собствения си съпруг. Той е разбрал и я е удушил край блатата край Олдбърг. От това, което ти е казал, става ясно, че е искал тъй или иначе да се отърве от нея, за да не му пречи да се вживее в ролята си на Казанова.

— Истински злодей. И какво — само това ли? Погледнал друга жена?

— Има и още. Нюмън се сети пръв. Спомни си нощта, когато двамата с него и Роузуотър ходихте до блатата. Нюмън видял как капитанът без колебание ти помогнал да се качиш на дигата, след като си се подхлъзнала. А Роузуотър не би трябвало да знае мястото, където е била убита Карин. От този момент ти бе под охрана. Следващото нещо, което насочи вниманието ми към него, беше едно съобщение от Кулман. Той ми каза, че информаторът му Хелмут Шнайдер му изпратил през Висбаден списък с адресите на базите на „Сигфрид“ в Германия. И нито дума от Роузуотър, въпреки че Шнайдер съобщил адресите първо на него. По-късно ти ми каза, че на излизане от един ресторант в Аркашон след вечерята с Роузуотър той ти предложил да се поразходите с колата му.