Колин Форбис - Огнен кръст

— Прочетох ги — Дьо Форж седеше изправен в стола си с висока облегалка. — Пише, че някакъв селянин наблюдавал с бинокъл катастрофата. Било му хоби да гледа влаковете. Казал, че няколко минути преди идването на „Те Же Ве“ видял на моста мъж с наметало. Манто. По-късно служителите на тайните служби претърсили селото и открили сива пелерина в една кофа за боклук. Нищо не мога да разбера. Калмар трябваше да…

— Калмар получи поръчката ни…

— Не ме прекъсвай! Докато се мотаеше в Лион, тук ми се обади един човек. Можеш ли да познаеш кой?

— Калмар?

— Не. Манто! Как, по дяволите, е научил номера ми? Манто каза, че той бил взривил влака. Не му повярвах, но после прочетох репортажите. Онзи старец не може да си е съчинил историята — никой не е чувал за Манто. Поиска ми два милиона швейцарски франка. Ще трябва да се разбереш с него, когато отново се обади.

— Не искате да кажете, че ще платим тази огромна сума, нали?

— Леми, колко пари сме дали досега на непознатия Калмар?

— Три милиона швейцарски франка. Общо.

— Значи три милиона. Всичките предадени на един призрак, наречен Калмар. Банковата сметка на човека, представящ се като Калмар, е доста солидна, не мислиш ли?

— Нищо не знам за този човек, генерале! — запротестира Леми. — Казах ви как работи Калмар. Аз набирам един номер, обажда се жена, казва ми при коя телефонна кабина да отида и кой е номерът й. Или пък ме пита направо за имената на обектите и след това ми казва къде да отида. Чакам обаждането на Калмар при някой отдалечен обществен телефон. За времето сме се разбрали с жената. Когато се свърже с мен, аз му давам по-подробни инструкции и сведения за обекта или обектите. Калмар говори с мен на английски, но с акцент, който не мога да определя. Оставям парите в платнена торба зад кабината. Той всеки път ме предупреждава, че ме наблюдава и ще ме убие, ако се опитам да разбера кой е, когато взима торбата.

— Доста добре измислено. Сега ще насочим вниманието си към операция „Аустерлиц“. Създаването на паника в Париж. Отрядите по местата си ли са?

— Всичко върви по плана…

— Всеизвестна фраза, която означава, че всичко върви наопаки. Както мислиш за Бертие?

— Един от най-сигурните ни хора — отвърна убедено Леми.

— Точно тях трябва да следя най-много! — Гласът на Дьо Форж беше циничен. — Най-добрите предатели са хората, в които всеки има пълно доверие. — Той отвори картата на Париж, където бе отбелязал позициите на терористичните ядра. — Бертие беше тук преди малко и го видях да наблюдава внимателно тази карта.

— Той е в кръга на приближените ви — малцината избраници, които съставят строго секретната секция на нашето разузнаване. Според мен е нормално да се интересува от това, което става.

— Добре тогава — Дьо Форж обаче не звучеше убеден. — Сега най-важното е да уточним време за старта на „Аустерлиц“. Все още е рано да ударим. Успешната операция трябва да предхожда нашето пристигане в Париж, където ще възстановим реда точно преди старата система да се е разпаднала съвсем.

— Нашите хора ще чакат уговорения сигнал.

— Погрижи се за това. Сигналът може да бъде даден скоро. През това време засили мерките за сигурност в Ланд.

— А Калмар?

— Дръж се както обикновено, когато се обади. Аз съм сигурен, обаче, че първо ще ти позвъни Манто. Направи всичко възможно да узнаеш откъде получава сведения за поръчките ни. Най-много се тревожа именно за тази мистерия — кой всъщност е Манто. Дали е пак Калмар или друг човек? Както и да е, това е твоя задача. И не забравяй — повтори той, — искам железни мерки за сигурност в Ланд.

Париж. Късно вечерта. Лампите в Министерството на вътрешните работи още светеха. Навар бе поръчал храна и напитки за себе си, за Туийд, за Лазал и за Кулман.

Шефът на германската полиция бе говорил няколко пъти с федералния канцлер. Новините за влаковата катастрофа бяха достигнали до Германия. Навар също поприказва с канцлера, като се опита да го убеди, че положението във Франция постепенно се овладява, че антигерманските и антиамериканските демонстрации вече са забранени, че те са били дело на шепа фанатици, което беше самата истина.

— Планът ви дава ли вече някакви резултати, Туийд? — попита той при един кратък миг на почивка.

— Хората ми са по местата си. Знаят какво да правят. Напредваме изключително бързо. Но сега са важни вашите планове, господин министър. Франция е без президент и без премиер.

— Свиках извънредно съвещание на останалите членове на кабинета в два часа тази нощ.