Колин Форбис - Огнен кръст

— Защо избрахте това нечовешко време?

Навар се усмихна:

— Искам да поставя всичко под мой контрол. Все някой трябва да го направи. Аз съм издръжлив, а малките часове са ми приятели. Ако се наложи, ще държа и останалите до пълно изтощение. Но те трябва да одобрят кандидатурата ми за временен министър-председател. Под мой контрол ще остане и вътрешното министерство.

— Ключова позиция — съгласи се Туийд.

— Точно това е целта ми. Вече мобилизирам големи отряди на CRS, готови да потеглят на юг. Подготвих и едно звено хеликоптери. Може да имаме нужда от тях в Ланд.

— Защо там?

— Защото силата, поддръжниците на Дьо Форж са на юг. Получаваме непрекъснати съобщения за цивилни, които купуват оръжия. Уж били за лов. Но истината е, че се страхуват от алжирците. „За Франция“ — партията на Дюбоа, подкрепяна от Дьо Форж — прави всичко възможно, за да долее масло в огъня. В речите си Дюбоа все по-често говори, че мюсюлманските елементи трябва да бъдат депортирани преди Северна Африка да избухне в пламъци.

— Споменахте кандидатурата ви за премиер. Не трябва ли първо да бъде одобрена от членовете на парламента?

Навар отново се усмихна:

— Така е. Но вече има прецедент. През 1958-а парламентът отново възложи на Дьо Гол да състави правителство. Депутатите бяха изплашени до смърт. Имаха нужда от силна личност начело на държавата, страхуваха се от десант в Париж на френските военни подразделения, дислоцирани в Алжир. Подобна е и сегашната ситуация. Депутатите отново са обезумели от страх. Дьо Форж се надява да застане на предната позиция, но аз ще го изпреваря. Тази нощ. Точно в два.

Хранеха се, когато по телефона се обадиха за Кулман. Той взе слушалката, каза няколко думи и помоли да бъде държан в течение. После затвори.

— Информаторът ми попаднал по следите на ново ядро на „Сигфрид“. Този път в Хамбург. Въоръжени полицаи нахлули в сградата, където се криели терористите.

— Нима този път са заловили някого? — попита Туийд. — Трима души. Плюс оръжие и експлозиви. Първите разпити сочат, че арестуваните са дребни риби от Елзас. Логично е да идват оттам, защото хората в тази френска провинция, разположена до границата с Швейцария, говорят и немски.

— Кой е бил информаторът? Същият, който съобщи и другите адреси? Човекът от Фрайбург? — тихо попита Туийд.

— Да. Защо?

— Просто се чудех. Но се чудя и докъде е стигнал Нюмън. Той се отправи към Ланд…

На повече от сто километра южно от Бордо Моше седеше зад волана на колата, понесла се по шосе Н10. Беше късно през нощта, но евреинът сякаш не усещаше умората. Отказа на Нюмън да се сменят и продължи напред, като изпреварваше камион след камион. Настилката на пътя беше превъзходна.

Гъсти борови гори обграждаха шосето. Бяха навлезли дълбоко в областта Ланд. Някои от камионите на пътя имаха испански номера и надписи по каросериите. Бяха слезли много на юг, близо до испанската граница. Горите сякаш нямаха край. Блесналите очи на автомобилите в другото платно, профучаващи край колата, хипнотизираха Нюмън. Когато движението намаля, евреинът започна да говори, за да не се отпусне на волана:

— Забравих да ти кажа за един инцидент по време на погрома в Тарб. Подпалиха живи повечето от нас. Аз и още един евреин решихме да се измъкнем през задния вход. Докато търсех някакво оръжие, приятелят ми изтича да отвори вратата. Когато хвана дръжката обаче, тя избухна в лицето му. Експлозията размаза тялото му на отсрещната стена.

— Мисля, че познавам почерка. Това е сержант Рей, специалистът на Дьо Форж по взривни устройства. Веднъж се срещнахме, но когато се разделихме, той имаше някакви проблеми с челюстта. Ти как успя да се измъкнеш?

— Когато видях какво стана с вратата, изпълзях до един прозорец и скочих в канавката под него. Храстите ме прикриваха и успях да избягам. По подобен начин можем да напуснем и вилата ми. Ще ти покажа. Освен това ще те запозная и с една стара жена, която ще ти разкаже как Дьо Форж използва крайбрежието на Ланд. Превърнал го е в… гробище…

Последното изречение прозвуча зловещо, но Нюмън знаеше, че евреинът щеше да му каже повече, когато му дойдеше времето. Моше зави и слезе от магистралата за Биариц, за да продължи по по-тясното шосе Д42. Над стрелката при разклона пишеше Сен Жиронс. Докато слушаше евреина, Нюмън си припомняше инструкциите на Туийд:

„Югът е царство на Дьо Форж. Бордо е символът на разгрома през 1871-ва и 1940-а и той го използва до краен предел. Този път Бордо ще донесе на Франция победа и могъщество. Това са негови думи.“