Винс Флин - Власт

— Какво ще стане, ако тази информация е невярна? — Бакстър извърна очи към Кинг. — Все още вътре има заложници. От това, което ми казахте, ми стана ясно, че вероятността да оцелеят при евентуално нападение е нищожна.

— Сър, в настоящия момент не виждам алтернативи. Не можем при никакви обстоятелства да позволим на Рафик Азис да залови президента Хейс.

Бакстър мълчеше и гледаше Кинг.

— Какво искате от мен, генерал Флъд? — попита най-накрая.

— Искам да направите това, което е правилно. Да ми дадете разрешение да щурмуваме Белия дом.

Кинг яростно заклати глава. Никой нямаше да се захваща с каквото и да било, докато двамата с вицепрезидента не го обсъдеха. Бакстър му кимна.

— Генерале, тази информация е доста оскъдна. Както знаете, имате пълната свобода да разположите хората си на позиция и да проучите положението в сградата, като не заплашвате живота на заложниците. Но ще ви повторя още веднъж — аз съм единственият човек, който ще даде разрешение за нападение срещу Белия дом. — Бакстър се поизправи в креслото си. — Разбирате ли?

— Напълно, сър — отвърна Флъд. — Не сме се и съмнявали… Но в момента не става въпрос за това. В момента говорим за безопасността на президента на САЩ. Искам от вас разрешение да нападнем Белия дом. Искам от вас да се съгласите да попречим на терористите да вземат в плен президента Хейс.

— Генерале — заговори меко Бакстър, — това е доста трудно решение. Ще ми трябва малко време за него.

— Сър, не разполагате с време!

Вицепрезидентът подскочи като ужилен.

— Аз командвам, генерал Флъд, и аз ще реша с колко време разполагам или не разполагам. Сега ще ви предложа, докато се консултирам с помощниците си, вие да се захванете за работа и да разберете дали тази заплаха срещу президента Хейс е реална, или не. За Бога! Преди два дни вашите хора ми казаха, че може да изкара един месец в онзи бункер!

Флъд погледна Стансфийлд умолително. Директорът на ЦРУ поклати отрицателно глава.

— Какво искате да направя? — попита генералът. В гласа му прозвуча примирение.

— Искам да ме държите информиран и да не предприемате нищо, което може да доведе до още насилие.

— Разбрано, сър.

Разговорът приключи. Генерал Флъд затвори, без да се интересува дали Бакстър е все още на телефона. Същото направи и Кинг. Сетне тръгна към бюрото на шефа си.

— Справи се страхотно — възкликна възторжено. — Сега, както виждам аз нещата, има няколко факта, които работят в наша полза. Първо, информацията, с която разполагат, е малко несериозна според мен. Искам да кажа, че не можем да вярваме на Израел за каквото и да било точно сега. Второ… — Кинг потупа брадичката си с пръст. — Има различни гледни точки. Дали животът на президента е по-ценен от живота на петдесет негови сънародници? Тук може да се спори доста. Нито един американски живот не е по-ценен от друг американски живот.

Бакстър се намръщи.

— Хайде стига, Далас. Кой ще се хване на тия глупости?

— Средностатистическият гражданин. Дори Флъд да се окаже прав, в което се съмнявам, не сме длъжни да щурмуваме сградата. С изключение на голямата издънка в началото този Азис засега се държи прилично. Досега не е поискал нещо, което да не можем после да оправим. Освен това, с малки изключения, американският народ иска кризата да стигне до мирно решение. Мисля, че трябва да продължим да следваме нашата политическа линия, Шърман. Ако не ни предоставят доказателства, че президентът е в опасност, няма да си мърдаме пръста. Сега уреди онези решения да бъдат приети в Обединените нации до довечера и утре Азис ще пусне още една трета от заложниците. Това ще бъдат две трети, които ти ще си спасил. — Кинг замълча и зарея поглед през прозореца. Изведнъж през ума му проблесна мисъл. Ако избиеха всички терористи, проблемът му щеше да бъде решен!

— Далас, за какво се замисли? — попита Бакстър.

— За нищо. Просто се опитвам да преценя нещо.

Джак Уорч правеше коремни преси. Предпочиташе ги пред лицевите опори. Всеки ден правеше по двеста коремни преси, за да поддържа форма, а сега — за да си запълва времето.

Спря за момент и погледна към купчината оръжия на масата. Гледката го дразнеше. Най-добрите бодигардове в света се намираха тук, в това помещение, а президентът искаше да се предадат. Специалният агент бе убеден, че има и друг начин.

Тогава се сети. Оставаха му още три коремни преси. Той скочи на крака. Разполагаше с деветима агенти. Трябваше да му дойде наум по-рано. Сега, развълнуван, той седна на леглото, за да премисли плана си, да разгледа всички възможности и да реши как точно да го представи на президента.