Винс Флин - Власт

— Глупости — промърмори Флъд. — Достатъчно е само да пуснем една бомба в шахтата — и готово.

Кенеди беше съгласна.

Флъд се наведе към Стансфийлд.

— Трябва да му кажем, Томас. Трябваше да му кажем още тази сутрин.

Директорът вдигна поглед. Знаеше, че Флъд е прав, но също така знаеше и как ще реагира вицепрезидентът. Щеше да се двоуми, да подлага на съмнение направените от тях изводи, да отлага взимането на решение до последния момент. Въпреки всичко Флъд беше прав. Трябваше да му кажат.

Седнал срещу Бакстър, Далас Кинг съсредоточено го наблюдаваше как говори по телефона. Лъчите на следобедното слънце струяха през прозорците в кабинета на вицепрезидента. Кинг все още мислеше за това, как неволно беше помогнал на терористите. Нямаше никакъв шанс да отиде във ФБР и да си признае. Това нямаше да помогне. Не можеха да върнат времето. Това, което трябваше да направи сега, беше да се защити. Кой друг знаеше за среднощната разходка? Знаеха двете жени, но на тях им беше платено. Знаеше и Джо, агентът от Тайните служби, който ги беше пуснал вътре. Кинг си помисли дали няма да е добре да навести Джо, но после реши да не прибързва. Засега бе по-добре да не предприема нищо и да се надява, че няма да го свържат с терористите.

Помощниците на вицепрезидента непрекъснато влизаха и излизаха от кабинета. Гостната и преддверието бяха превърнати в работен кабинет на хората от старата административна сграда от другата страна на улицата, която агентите от Тайните служби бяха затворили.

Млада жена от екипа се приближи до Кинг.

— Директор Стансфийлд и генерал Флъд се обаждат от Ленгли и искат веднага да говорят с вицепрезидента — заговори тихо.

Кинг се изправи.

— На коя линия?

Младата жена вдигна два пръста и тръгна към вратата. Кинг не пропусна да огледа задника й. Ставаше. Той й беше хвърлил око още миналата година, но знаеше, че не трябва да се отпуска. Авантюра в службата е рисковано нещо.

Кинг отиде до масата в ъгъла. След като пооправи косата си и се огледа в огледалото, вдигна телефона.

— Директор Стансфийлд, генерал Флъд, обажда се Далас Кинг.

— Далас, къде е Бакстър? — сопна се генералът.

— Тук е, но разговаря със секретаря на ООН.

— Кажи му, че трябва да говорим с него. — Флъд звучеше по-раздразнен от обикновено.

— Както вече ви казах, той говори по другата линия със секретаря на Обединените нации. Аз мога ли да помогна? — И прокара пръсти през косата си.

— По дяволите! — избухна Флъд. — Трябва да понаучиш някои неща за това, кой командва например, синко. Когато шефът на Обединеното командване ти казва, че иска да говори с вицепрезидента, ти трябва да го свържеш незабавно.

Кинг отмести слушалката от ухото си.

— Хайде стига, бе! — промърмори под нос, а високо каза: — Изчакайте да проверя дали може да ви се обади. — Натисна бутона за изчакване и остави слушалката на масата. Оправи вратовръзката си и махна на вицепрезидента.

— Изчакайте за момент, господин секретар — каза Бакстър. — Какво има, Далас?

— Генерал Флъд и директор Стансфийлд искат да говорят с вас веднага.

— Веднага? — повтори Бакстър.

— Да. Генерал Флъд звучи доста разгорещен. Скара ми се, когато му казах, че сте зает.

Бакстър отново взе слушалката.

— Господин секретар, наистина искам да продължим този разговор, но трябва да приема спешно обаждане. Вероятно ще ви потърся след няколко минути. Благодаря ви.

— Мисля, че е най-добре да слушам какво си говорите — каза Кинг. Бакстър кимна, а Кинг бързо прекоси кабинета и застана при телефона. Когато Бакстър посегна към слушалката си, Кинг направи същото.

— Ало, генерал Флъд?

— Господин вицепрезидент, на линията съм заедно с директор Стансфийлд. Научихме доста обезпокоителни факти, които трябва да знаете и вие. — Флъд обясни на Бакстър за Мустафа Ясин и за информацията, получена от Израел.

Новината развълнува Далас Кинг. Знаеше, че не трябва да се поддава на емоции, но това беше изключително секретна информация и той беше един от малкото, които получаваха достъп до нея.

Генерал Флъд бе изложил фактите и сега обясняваше ситуацията.

— Господин вицепрезидент, не можем да позволим президентът да бъде взет за заложник! Отряд „Делта“ и Екипът за борба с тероризма са готови да превземат Белия дом по ваша заповед.

Бакстър изстена.

— Как може да сме сигурни? Азис не каза нищо за президента в изявлението си.

— Не можем да сме напълно сигурни — отвърна Флъд. — Разбира се, не можем и да оставим нещата така.