Винс Флин - Власт

— Ами ФБР?

— Ще получават заповеди, както обикновено. Успокой се, приятелю. Още дълго няма да ни нападнат… Всъщност ще го направят тогава, когато ги провокирам.

— Когато моментът е подходящ — вдигна вежди Бенгази.

— Точно така. Облякъл ли си онези дрехи, както ти казах?

— Не — поклати глава Муамар.

— Защо?

— Не мисля, че е правилно да изоставяме другите…

— Планът няма да успее, ако всички вземат участие, Муамар. Заповядвам ти да облечеш дрехите. Ако американците нападнат, това ще е единственият ни изход.

Бенгази кимна и излезе. Азис се замисли за плана си за бягство. Имаше някакъв шанс. Ако успееше да хване президента, нищо нямаше да е от значение. Отново насочи вниманието си към телевизорите. Усили звука на Си Ен Ен. Водещият обясняваше, че в момента вицепрезидентът и представители на няколко държавни институции се събират на спешна среща при закрити врата в Пентагона. Терористът се засмя и се огледа. Знаеше, че такива срещи обикновено се провеждат в подобна или дори в същата тази зала.

Заседателната зала на Обединеното командване се намираше в най-вътрешния пръстен на Пентагона, където се помещаваше и Службата за национална отбрана. Коридорът беше пълен със звезди и нашивки.

Пред двойната вратата стояха на пост двама пехотинци и отдаваха чест на влиятелните личности. Един по един, придружени от най-близките си сътрудници, в залата влязоха министърът на вътрешните работи, на здравеопазването, външният министър и други членове на кабинета.

Дъжд от въпроси посрещна директора на ФБР Роуч и специален агент Макмахън. За късмет на Роуч секунди след тях влезе и генерал Флъд с останалите членове на Обединеното командване, Флъд се изправи на председателското място и остави чашата кафе на масата.

— Моля, заемете местата си. — Разговорите секнаха. — Да започваме. — Генералът посочи столовете около дългата маса. — Имаме много работа.

Докато присъстващите са настаняваха, в залата влязоха вицепрезидентът Бакстър, придружен от Тътуайлър и Далас, и седнаха срещу генерал Флъд. Държавният секретар, близък приятел на Хейс, се наведе и попита Бакстър какво става. Последни в залата влязоха Стансфийлд, Кенеди и Мич Рап. Флъд посочи три стола от дясната си страна.

— Нямам намерение да шикалкавя — започна генералът. — Носят се всякакви слухове за това, което се случи тази сутрин в Белия дом. Някой от тях отговарят частично на истината. Ето какво е станало. В девет сутринта група терористи са атакували и превзели Белия дом.

Залата зашумя.

— Моля за тишина! — извика Флъд. — Имаме да обсъдим много въпроси. Както казах, терористите контролират Белия дом и държат неизвестен брой заложници. Единствената добра новина е, че президентът Хейс е бил преместен в бункера и засега е в безопасност. Не можем да се свържем със сградата на Белия дом, но знаем, че президентът е добре. Това ни води към първа точка от дневния ред. Очевидно е, че президентът Хейс в момента не може да изпълнява задълженията си като главнокомандващ. Според Двайсет и петата поправка правомощията му се прехвърлят на вицепрезидента Бакстър. Повечето членове на правителството приеха тази промяна. Извинявам се на онези, с които не можахме да се свържем, но трябваше да се действа бързо. — Генералът скръсти ръце. — Нека сме наясно. До второ нареждане вицепрезидентът Бакстър е действащ президент и главнокомандващ въоръжените сили. — Флъд огледа присъстващите. — Въпреки това по очевидни съображения ние ще продължим да наричаме господин Бакстър вицепрезидент. Ясен ли съм?

Флъд отново замълча, за да се увери, че няма желаещ да изрази друго мнение. След това се обърна към шефа на Тайните служби.

— Сега директор Трейси ще ни запознае с подробностите за случилото се тази сутрин.

Директор Трейси се изправи и тръгна към подиума, както осъден на смърт се приближава към гилотината. Отвори пред себе си папка.

— Късно снощи председателят на Демократическата партия Пайпър се е обадил в Белия дом, за да уреди среща с президента. Срещата е била насрочена за девет часа тази сутрин. Той е подминал изискванията на Тайните служби при подобни срещи и не ни е оставил достатъчно време да проверим миналото на госта на президента. Сега знаем, че този гост е Рафик Азис, един от най-известните терористи в света. — Трейси вдигна глава и огледа присъстващите. — Смятаме, че Азис се е представил на Пайпър като принц Калиб от Оман. Арабинът предоставил чек за петстотин хиляди долара на партията, а в замяна поискал среща с президента.