Винс Флин - Власт

Дженингс кимна. Беше се досетила.

— Докато съм в Пентагона — продължи Макмахън, — искам мобилна връзка с теб. Избери хора за смените и не приемай отказ от никого. И кажи на онези клоуни, че не съм в настроение и че когато се върна от скапаната среща, ще изпускам пара. Никой няма да остава на пост повече от осем часа, освен ако аз не наредя, и не искам никой да се разкарва наоколо, след като му свърши смяната. Вероятно ще се наложи да останем тук със седмици и не искам загорели от слънцето агенти да ми седят в командния пункт.

— Нещо друго?

— Да. Искам Екипът за бързо реагиране да бъде в пълна готовност по всяко време!

Скъпият костюм беше сменен от зелена камуфлажна униформа. На колана му висяха пистолет и противогаз. Рафик Азис седеше на централното място край дългата маса в Оперативната зала и гледаше мониторите, разположени на отсрещната стена. По всички канали предаваха репортажи за кризата в Белия дом.

Гневът на Азис се беше поуталожил. Не беше късно да постигнат крайната цел. Можеше да си позволи поне миг триумф. Контролираше сърцето на Америка! А когато успеше да измъкне и президента от бункера му, щеше да бъде победител. Никога повече Америка нямаше да се бърка във вътрешните работи на арабите!

На вратата се почука.

— Влез — каза Азис, без да се обръща.

Муамар Бенгази влезе в залата ухилен, с автомат на рамо и с тефтерче в ръка.

— Контролираме цялата сграда. Както заповяда, всички външни стени и врати са минирани. — Очите му заблестяха. — Имаме пълен контрол върху хранилището с оръжия и боеприпаси на Тайните служби и върху системата им за наблюдение. — Бенгази пристъпи напред и се подпря на облегалката на един стол. — Изключих системата им за наблюдение в сградата. Оставих работещи само няколко от камерите на покрива. Те вече не получават изображение от сградата. Модемите също са изключени.

— Добре. Не им вярвам. С всичката тази техника може да се опитат да ни измамят.

Бенгази кимна.

— Ето това, което искаше. — Подаде тефтерчето на Азис. — Списък на заложниците и постовете, които заемат. Заградил съм най-важните.

Азис се облегна назад и запрелиства бележника.

— Общо седемдесет и шест души.

— Точно така.

Намери това, което търсеше, на трета страница. Името на заложника, когото щеше да убие първи.

— Колко агенти от Тайните служби заловихме? — попита.

— Не са в този списък. Общо са девет. Четирима се нуждаят от медицинска помощ.

— Отделили ли сте ги от останалите?

— Да. На горния етаж са, както заповяда.

— Оковани ли са? — вдигна вежди Азис.

— Разбира се.

— Ако някой от тях — заговори Азис, като прелистваше тефтерчето — опита да се прави на смел, ме извикай. Ще се заема лично. И без това сме малко и трудно покриваме сградата. Не искам някакъв каубой да ми се пречка.

Бенгази кимна.

— Мисля, че няма да е лошо да позволим на цивилните да използват тоалетната.

Азис погледна часовника си. Предложението беше разумно, а и по този начин хората щяха да се успокоят.

— Добре, но агентите от Специалните части оставете да се търкалят в собствените си изпражнения.

— Разбрано. Искаш ли да провериш експлозивите?

— Не. Вярвам, че сте си свършили работата. Сега трябва да проведа един телефонен разговор. — Азис посочи телевизорите. — Подготвят се за среща в Пентагона.

— Ако не ти трябвам за нищо друго, има няколко неща, които трябва да свърша.

— Още нещо — каза Азис. — Как се справя нашият малък крадец?

— Оборудването му е на мястото си и вече е започнал работа. — Бенгази вдигна рамене: — Казва, че всичко върви по план.

— Добре. Наглеждай го. Той все пак не е един от нас.

— Казах му да не ходи никъде освен до тоалетната, и то само при условие, че го придружавам — отвърна Бенгази с усмивка. — Обясних му, че навсякъде сме сложили експлозиви и не искам той случайно да задейства някоя бомба.

Азис също се усмихна.

— Ако имам нужда от нещо, ще те потърся. — Бенгази пое към вратата. Азис добави с усмивка: — Муамар, успокой се. Няма да нападнат тази вечер. В момента командват политиците. Те ще държат ФБР настрана, докато ние се приготвим.

— Знам — кимна Бенгази. — Винаги си прав. Но все пак най-удобният момент е сега — заложниците са все още силни и бодри, могат да ни създадат неприятности. След три дни ще са изтощени и объркани. Ако бях на тяхно място, щях да нападна сега.

Азис се засмя.

— Трябва да разбереш как работи управленската машина във Вашингтон. Военните ще искат да нападнат веднага с голяма войскова част, но политиците ще предпочетат да се работи предпазливо.