Винс Флин - Власт

Той прекоси помещението и застана от едната страна на дивана. Хейс вдигна поглед.

— Извинете, господин президент. Може ли да ми отделите няколко минути? — попита специалният агент.

— Разбира се — отвърна президентът и остави картите на дивана. — Извини ме, Вал.

Отдалечиха се в ъгъла при тоалетната.

— Какво има, Джак? — започна Хейс.

— Сър, първо искам да ме изслушате, преди да кажете каквото и да било. Имам идея. Мисля, че ще успее, но ще ни трябва доста смелост. Поемаме немалък риск.

— Казвай.

— Искам да започна с това, че да седим тук, не е особено добро решение. Всеки от моите хора е готов да се пожертва за вас и затова ви моля да престанете да мислите за нас. Ние сами сме избрали професията си.

— Няма да променя решението си, Джак. Вече имаше достатъчно кръв. Когато отворят вратата, ще се предадем мирно и ще се надяваме да оцелеем.

— Оставете ме да довърша, господин президент! — прекъсна го Уорч.

Хейс отстъпи изненадан.

— Ние — продължи Уорч — не сме от значение в момента. Вие сте по-важен. Ако сложим оръжие, нямаме никакви гаранции. Откъде да знаем дали няма да ни наредят до стената и да ни разстрелят?

Президентът се замисли за момент.

— Нямаме гаранции, Джак, но аз не виждам друга възможност.

— Имам идея. Малко е странна, но е по-добре, отколкото да седим и да чакаме.

— Каква е?

— Нещо, което те няма да очакват. В тази стая има деветима изключителни агенти. Трима от тях са били в Екипа за борба с тероризма и са обучени за подобни ситуации. Предлагам ви, вместо да чакаме те да отворят вратата, ние да я отворим.

Хейс смръщи вежди.

— Послушайте ме, господин президент — продължи Уорч. — Разполагаме с достатъчно оръжие да ви измъкнем оттук, а освен това на наша страна ще бъде и изненадата.

Хейс скръсти ръце.

— Ако ще го правим, искам да чуя подробен план.

Когато я изтеглиха от вентилационната шахта, дрехите й бяха потънали в прах. Тя се преобърна по гръб и седна. Рап и Адамс се наведоха над нея.

— Пробили са външната врата — зашепна Райли трескаво — и сега се опитват да пробият вътрешната врата, на бункера.

— С какво? — попита Адамс.

— Не съм сигурна. Мисля, че с бормашини. Поне така ми звучаха. Мъжът, който ги проверяваше, премери колко е отрязал от вратата.

Адамс понечи да попита нещо, но Рап го спря.

— Започни отначало, Анна. Какво видя?

Райли си пое дъх и отпусна ръце в скута си.

— Видях три предмета, закрепени за вратата. Изглеждат като бормашини. На пода имаше две кутии… или някакви неща като кутии. Едната беше червена, а другата — синя. — Райли замълча. Опитваше се да си спомни всеки детайл. — Имаше един мъж. Той дойде от лявата част на помещението, където не можех да видя какво става, защото първата врата не беше отворена широко. Мъжът държеше чаша в ръце — вероятно кафе. После се приближи до бормашините. Допря ръка до всяка… Мисля, че искаше да види дали не са загрели.

— Страхува се да не изгорят — кимна Адамс.

— След като провери бормашините, той извади метър и премери бургиите — продължи Райли.

— Как изглеждаше? — попита Рап.

— Не беше като другите.

— Не си го виждала, докато беше при останалите заложници, така ли?

— Не.

— В какъв смисъл беше различен?

— Беше някак… — Райли се чудеше каква дума да употреби — по-дебел, по-възрастен.

— Колко възрастен?

— На около четирийсет или може би петдесет.

— Беше ли въоръжен?

— Не съм сигурна.

— Видя ли някого другиго? Чу ли нещо друго? Каквото и да е.

— Не — поклати глава тя. — Не останах дълго долу.

Рап се пресегна и започна да развързва въжето от краката й.

— Добра работа, Анна. Сега искам да останеш тук и да ме изчакаш, докато аз отида горе, за да докладвам. Мисля, че ще трябва да свършим още малко работа. Милт, да тръгваме.

Адамс се изправи.

— Нямам връзки на обувките си.

Рап погледна босите крака на Анна.

— Свали ги и тръгвай по чорапи.

Адамс го послуша.

— Мич — каза колебливо, — трябва да ида до тоалетната.

Рап свъси вежди. После една мисъл му мина през главата. Той се обърна към Райли:

— Анна, каза, че мъжът пие кафе, нали?

— Да — отвърна тя.

Рап се усмихна.

— Милт, ти си гений.

Харис и Ривърс спряха на портала на военна база „Андрюс“ и представиха документите си. Отдадоха им чест и ги пуснаха да влязат. Харис трябваше да намери генерал Кембъл, а фактът, че в момента той беше с Флъд, бе обнадеждаващ. Можеха да имат късмет да ги открият двамата. Все пак трябваше да поиска разрешение от Флъд за каквито и да било действия.