Винс Флин - Власт

Шест устройства лежаха скрити в кутиите. Две представляваха тънки листове семтекс, навити на руло, другите бяха замаскирани в кутийки от диетична кола.

Русан взе малка черна раница и внимателно прибра в нея две увити във восъчна хартия бомби. Върна се на предната седалка, поседя няколко минути, за да събере кураж, отвори вратата и излезе.

Изкачи стъпалата към входа на хотел „Уилърд“ и влезе вътре. Във фоайето стояха двама полицаи. Русан им се усмихна. Прекоси фоайето и тръгна по стълбите. Хотелът беше затворен за посетители, защото се намираше твърде близо до Белия дом.

Терористът влезе в мъжката тоалетна и се огледа, за да провери дали е сам. Мушна се в кабинката, която предварително бе набелязал, вдигна капака на тоалетното казанче и сложи бомбата вътре, като внимателно я закрепи с лепенки. Сетне върна капака на мястото му.

Доволен от свършената работа, свали ципа си и се облекчи.

Не беше необходимо да убеждават Райли дълго. Рап не бе сигурен дали тя иска да го направи от патриотизъм, от състрадание към заложниците или от професионална корист. Надяваше се причината да е сред първите две.

Райли слушаше внимателно инструкциите на двамата мъже и от време на време задаваше въпроси.

— Това е разузнавателна мисия — обясняваше Рап. — Слизаш долу, оглеждаш и се връщаш обратно.

Повториха всичко още веднъж.

Преди да напуснат тайната стая, Рап й предложи да се откаже. Тя дори не се подвоуми. Командосът взе оборудването, което му беше необходимо, и махна на Адамс да отвори вратата.

Движеха се бързо и тихо. След по-малко от минута бяха в малкия асансьор. Райли вървеше по чорапи. Когато пристигнаха в мазето на първо ниво, отвориха вратата и Адамс веднага прокара навън малката камера, за да провери положението.

— Чисто е — пошепна Адамс през рамо и издърпа кабела.

— Ще тръгнем надясно и по средата на коридора, нали? — попита Мич.

— Да.

— Добре — прошепна Рап. — Ето какво ще направим. — Погледна Райли, застанала на не повече от трийсетина сантиметра от него. — Когато отворим вратата, аз ще изляза първи. Когато ти махна два пъти, това означава, че трябва да тръгваш. Милт ще води, ти ще се държиш с дясната си ръка за рамото му. Не изпускай от поглед тила му. Ако забърза, забързваш и ти. Ако тръгне по-бавно, и ти забавяш крачка. Ако клекне, и ти клякаш. Може да ми се наложи да стрелям.

Райли кимна. Изведнъж й мина през ума, че идеята всъщност не е особено добра. Или тук долу беше по-студено, или започваше да изпитва страх.

— Нервна ли си? — отгатна Рап.

Райли кимна.

— Добре — усмихна се Рап. — Така и трябва. — Той хвана дясната й ръка и я постави на рамото на Адамс. — Следвай Милт и всичко ще е наред.

Рап открехна вратата и огледа коридора. Нямаше никой. Вдигнал пистолета, излезе в коридора и направи знак на Адамс и Райли да го последват.

Адамс се затича напред, стиснал в дясната си ръка шперц. Райли го следваше неотлъчно. Рап пое след тях. След секунди Адамс вече стоеше пред друга тайна врата и я отключваше. Отвори я и тримата влязоха в помещението.

Мич затвори след себе си и се огледа.

— Мислех, че влизаме в Китайската стая — прошепна Райли.

— Не — поклати глава Адамс. — Това е складът на Китайската стая. — Той се приближи до един от многото пластмасови контейнери и го отвори. Вътре имаше чаши и чинни. — Тези контейнери са предварително подготвени. Когато предстои прием, слагат един в асансьора и го свалят в кухнята.

— Всичките ли са пълни с китайски порцелан? — озърна се Райли.

— Да.

— Страхотно.

Рап вече местеше контейнерите, за да отвори място към стената, на която беше отворът на вентилационната шахта. Адамс му помагаше. Тогава Райли забеляза втора врата.

— Дали е каквото си мисля? — попита.

— Да — отвърна Адамс.

— Добре. Трябва да отида там.

Рап премести последния контейнер и видя в дъното капака на вентилационната шахта. Адамс се приближи, коленичи и извади малка отвертка. За секунди винтовете, които държаха капака, бяха развити. Той го отмести, взе фенерчето си и погледна в тръбата пред себе си. Не му отне много време, за да забележи разклонението, което водеше към долните етажи и към вентилационната система в мазето. Измъкна главата си от отвора и погледна Райли.

— Точно там е, където си мислех — рече. — На три метра направо и после се спускаш два етажа. След това ще трябва да пропълзиш малко повече от три метра и ще стигнеш до отвора долу.