Винс Флин - Мръсни афери

Гласът на Борн отново го извади от размислите му:

— Какво искаш от мен да правя?

— Дръж го под око. Гледай да се качи на борда и ми намери наблюдателен екип и самолет.

— Сигурен ли си, че не искаш да се обадим на ФБР и да го задържат?

Не, не беше сигурен. Но ако късметът не им изневереше в следващите трийсет минути, щеше да има по-голяма яснота.

— Нека оставим засега федералните настрани. Само не го изпускай и ми осигури самолет.

Рап натисна бутона за прекъсване на разговора и бързо набра друг номер. След няколко позвънявания се обади Скот Коулман.

— Можете ли да се приготвите с момчетата за тръгване до един час? — попита Мич.

— Може ли да попитам къде ще ходим?

— В Южна Франция. Ниска интензивност на конфликта, повече следене и наблюдение. Но ако ми се наложи да извърша някакви по-сериозни действия и да пренасям тежък товар, ще се нуждая от помощта ви.

— За стандартния хонорар ли? — попита тюленът в оставка.

— Разбира се.

— Пиши ни тогава в списъка.

Рап вече слизаше по стълбите.

— Добре, ще ти се обадя пак, за да уточним детайлите. Ти се приготви.

— Готов ли сте? — попита Кенеди с пръст над бутоните на осигурения срещу подслушване телефон.

Хейс кимна и постави длан на собствения си телефон.

Айрини набра някакъв номер и след последната цифра направи жест на президента да вдигне неговата слушалка.

Гласът, който се отзова от другата страна на линията, не беше на Бен Фридман. Негов асистент любезно я уведоми, че шефът му говорел по друг телефон. Кенеди не се съмняваше. Шефът на МОСАД по всяка вероятност в момента обсъждаше с министър-председателя Голдберг телефонното обаждане на посланика от Вашингтон. Тя каза, че е много важно да говори с Фридман и че ще почака да свърши.

Не мина и минута, когато Фридман дойде на телефона. Гласът му беше предпазлив:

— Айрини, как си?

— Благодаря, добре, Бен, а ти?

— Бил съм и по-добре. Много по-добре.

— Представям си. Чу ли за срещата ни с вашия посланик?

— Да, нещастното развитие на събитията току-що беше сведено до знанието ми.

— Бен, искам да ти направя услуга. Като на стар приятел. Президентът съвсем сериозно настоява да изтеглите танковете от Хеброн незабавно.

— Така чух и аз.

Кенеди знаеше, че той нямаше да я удостои с информация доброволно.

— Това не е всичко, Бен.

Фридман въздъхна тежко.

— Какво още иска той?

— Главата ти! Иска да си подадеш оставката като директор на МОСАД. Веднага.

— Това е смешно. Защо ще иска подобно нещо? Какво го е грижа кой ръководи МОСАД?

— Знае, че го излъга за Хеброн, а съюзниците не бива да се лъжат. — Фридман мълчеше. — Бен, сигурна съм, че си имал причини да постъпиш така, но сега е време да се очистиш. Ако искаш да си запазиш работата и да съхраниш съюза ни, кажи ми.

— Давид Голдберг няма да се съгласи никой да му нарежда. Дори и този някой да е президентът на Съединените щати.

— Дори и това да означава политическата му кариера да приключи със скандал? Не ви съдя за случилото се в Хеброн. Господ знае как бихме реагирали ние, ако всяка седмица под носа ни избухваха бомби, но трябва да ме държиш в течение, Бен.

— Какво знаеш за Хеброн?

— Не, Бен, така няма да стане. Ако искаш да си запазиш работата и да избегнеш публичен скандал, ти ще ми отговориш на въпросите. Президентът е бесен, Бен! Онова там са били хеликоптери „Апачи“ с ракети „Хелфайър“. — Тя понижи глас, сякаш не искаше друг да я чуе, и добави: — Имаме спътникови кадри от атаката. Президентът иска да отнесе записите в ООН и да покаже на света, че ти и Голдберг сте лъжци.

Минаха няколко секунди и Фридман проговори. Нямаше друг избор, освен да признае истината.

— Нямаше никаква бомбена фабрика.

— Защо не ми го каза в началото?

— Извинявай. Трябваше да го сторя.

— А защо трябваше да лъжеш?

— Защото не исках да изпусна шанса да ликвидирам ония копелета до един. Но тъй като се срещаха в жилищен квартал, знаех, че палестинците после ще кажат, че е било клане.

— Как разбра за срещата?

— Имахме наш източник.

— Кой?

— Един агент.

— Кой беше източникът ви?

— Не мога да ти кажа.

— Бен, ние сме на една страна. Повярвай ми. Трябва да ми кажеш кой беше агентът ви.

— Един палестинец.

— Вие плащахте ли му за услугите?

— Не.

— Вербувахте ли го, или той сам дойде при вас?

— По малко и от двете.

Интуицията и опитът подсказваха на Кенеди, че източникът на Фридман по някакъв начин е свързан с разплитането на загадката.