Реймънд Фийст - Магьосник

Пъг въздъхна и поклати глава, угрижен за собственото си нещастие и забравил за мъките на Томас. „Поне не съм сам“ — помисли си той. За явно неудоволствие на Роланд, в момента Карлайн изглеждаше погълната в разговор с принц Калин Елвандарски, сина на Агларана. Принцът изглеждаше на възрастта на Арута или Луам, но също така изглеждаше и майка му, на която човек не можеше да даде повече от двадесет и няколко години. Всички елфи, с изключение на старшия съветник на кралицата, Татар, бяха твърде младолики, а и Татар изглеждаше не по-възрастен от херцога.

Когато пирът приключи и по-голямата част от свитата на херцога се оттегли, херцогът стана, подаде ръка на Агларана и поведе тези, който щяха да участват в съвета, към заседателната зала.

За трети път през последните два дни момчетата се озоваха в залата на херцогския съвет. Този път Пъг се чувстваше по-спокоен, може би заради обилната храна, но Томас изглеждаше по-смутен от всякога. Ако височкото момче беше прекарало целия пир втренчено в кралицата на елфите, то сега, в по-малкото помещение, като че ли се стараеше да гледа навсякъде другаде, но не и към нея. На Пъг му се стори, че Агларана забеляза поведението на Томас и се усмихна леко, но не беше сигурен.

Двамата елфи, дошли с кралицата, Калин и Татар, веднага се приближиха до масата, където бяха поставени купата и изделията, взети от цуранския воин, и започнаха да ги разглеждат внимателно.

Херцогът обяви начало на заседанието и двамата елфи седнаха от двете страни на кралицата. Пъг и Томас останаха до вратата, както обикновено.

Херцогът каза:

— Вече ви разказахме какво се случи, всичко, което знаем, а сега имате и доказателства пред очите си. Ако смятате, че ще е от полза, момчетата могат да опишат събитията на кораба.

Кралицата наклони глава, но вместо нея заговори Татар:

— Бих искал да чуя историята от първа ръка, ваша светлост.

Боррик даде знак на момчетата да се приближат. Те пристъпиха напред и Татар каза:

— Кой от вас пръв видя този чуждоземен пришълец?

Томас хвърли поглед към Пъг да покаже, че трябва да говори по-ниското момче, и Пъг каза: „И двамата, ваше благородие“, понеже не знаеше с каква титла да се обърне към елфа. Татар, изглежда, остана доволен от обръщението. Пъг преразказа събитията, без да пропусне нищо от това, което си спомняше. След като привърши, Татар му зададе няколко въпроса, всеки от които накара Пъг да се порови в паметта си, измъквайки дребни подробности, които беше пропуснал.

След като приключи, Пъг отстъпи назад и Татар повтори процедурата с Томас. Томас заговори на пресекулки, видимо притеснен, и кралицата на елфите го дари с щедра усмивка, за да му вдъхне увереност. Това само го обърка още повече и скоро го освободиха.

Въпросите на Татар измъкнаха на бял свят още подробности за кораба, дреболии, забравени от момчетата: противопожарни ведра, пълни с пясък, разхвърляни по палубата, празни поставки за копия, подкрепящи заключението на Арута, че това наистина е бил боен кораб.

Татар се облегна назад.

— Никога не сме чували за такъв кораб. В много отношения прилича на други кораби, но не във всичко. Убедени сме.

Сякаш по мълчалив сигнал, думата взе Калин.

— След кончината на моя баща, краля, аз служа като боен вожд на Елвандар. Задължението ми е да оглавявам съгледвачите и патрулите, които бранят поляните ни в лесовете. От известно време се натъкваме на странни явления във Великия лес южно от река Крудий. На няколко пъти нашите бегачи се натъкнаха на човешки следи в изолирани участъци от леса. Намерени са чак до границите на Елвандар, дори при Северния проход край Камен връх. Съгледвачите ни се мъчиха няколко седмици да намерят тези хора, но са видели само следите. Липсвали са всякакви обичайни белези за някоя група за разузнаване или обир. Тези хора са положили голямо усърдие да прикрият присъствието си. Ако не бяха пресекли толкова близо до Елвандар, можеше да останат незасечени, но никой не може да се промъкне толкова близо до дома ни, без да го забележим. Преди няколко дни един от съгледвачите ни забелязал отряд странници да преброжда реката близо до границата на нашите гори. Отрядът се бил запътил към Северния проход. Той ги проследил в полудневен поход, но после ги изгубил.

Фанън вдигна вежди.

— Елф следотърсач да ги изгуби?

Калин килна леко глава.

— Не от липса на опит. Те просто навлезли в една обрасла с гъсталак поляна и не излезли от нея. Той проследил стъпките им до мястото, където изчезнали.