Реймънд Фийст - Магьосник

Доволен от себе си, че му е хрумнало за комина, Пъг отново се залови със заниманията си. Препрочете пасажа, задържал погледа му преди малко, озадачен от някаква двусмислица. Накрая пак погледна магьосника и рече:

— Кълган.

— Да, Пъг?

— Ето пак. Магьосник Лутън тук използва същия трик като Марсъс, за да разстрои въздействието на заклинанието върху изричащия го, насочвайки го към външна цел. — Той остави големия том разтворен, за да не изтърве мястото, и вдигна друг. — Но Доркъс ето тук пише, че използването на този трик вреди на заклинанието, като увеличава вероятността то да не подейства. Как е възможно да има толкова много противоречия по природата на този единствен конструкт?

Кълган присви очи за миг и изгледа ученика си, после се отпусна назад и отправи във въздуха син облак дим.

— Това само доказва предишните ми думи, момко. Въпреки цялата суетност, които ние маговете може би проявяваме заради своя занаят, в него всъщност има твърде малко научна подреденост. Чародейството е сбор от народни мъдрости и умения, предавани от майстор на чирак от самото начало на времето. Опит и грешка, опит и грешка — това е бил пътят. Никога не е правено усилие магизмът да се подреди в някаква система, със закони, правила и аксиоми, които да са разбираеми и приемливи за всички. — Той загледа Пъг замислено. — Всеки един от нас е като дърводелец, който прави маса, но всеки от нас си избира различно дърво, различни триони, някои използват клечки и дибли, други използват пирони, трети длабове и зъбци, някои туткал, други не… накрая имаме маса, но средствата за нейната направа не са едни и същи във всички случаи. Това, за което говориш, най-вероятно е повече подсказ за ограниченията на всеки един от тези почтени мъдреци, които ти изучаваш, отколкото някакво предписание как да се правят магии. За Лутън и Марсъс трикът е подпомагал градежа на заклинанието; за Доркас — той е пречил.

— Разбирам примера ти, Кълган, но така и няма да разбера как всички тези магьосници са могли да правят едно и също, но по толкова различни начини. Разбирам, че всеки един от тях е искал да постигне своята цел и е намирал различни средства, но в начина, по който са го правили, нещо липсва.

Кълган го изгледа заинтригувано.

— И кое е това липсващо нещо, Пъг?

Момчето се замисли.

— Ами… не знам. Като че ли очаквам да намеря нещо, което да ми каже: „Ето така трябва да се направи, това е единственият начин“, или нещо подобно. Глупаво ли е?

Кълган кимна.

— Мисля, че вече те познавам достатъчно добре и те разбирам. Ти притежаваш много добре подреден ум, Пъг. Разбираш логиката далеч по-добре от мнозина, дори от хора, много по-възрастни от теб. Виждаш нещата по-скоро като система, отколкото като безразборно множество от събития. Навярно в това се крие част от проблема ти.

Лицето на Пъг издаде любопитството му и Кълган продължи.

— Много от това, на което се опитвам да те науча, се основава на система от логика, причина и следствие, но много — не. Все едно да учиш някого да свири на лютня. Можеш да му покажеш как се дърпат струните, но това знание само по себе си няма да го направи прочут трубадур. Твоят проблем е в изкуството, не в науката.

— Мисля, че разбирам, Кълган. — Гласът на Пъг прозвуча обезсърчено.

Кълган се изправи.

— Не го взимай много присърце. Още си млад и храня надежди за теб. — Каза го лековато и Пъг усети хумора.

— Значи не съм пълен некадърник? — каза той с усмивка.

— О, не си. — Кълган изгледа замислено ученика си. — Всъщност имам чувството, че някой ден можеш да използваш логичния си ум, за да усъвършенстваш магиката.

Пъг се сепна. Не беше мислил за себе си като за човек, способен на велики дела.

Под прозореца отекнаха викове и Пъг побърза да надникне в двора. Отряд стражи притичваше през разтворените порти. Пъг се обърна към Кълган.

— Елфите сигурно са дошли! Стражата излиза.

— Добре — каза Кълган. — Привършихме със заниманията си за днес. Все едно, нищо няма да може да те задържи, докато не видиш елфите. Тичай.

Пъг изскочи през вратата и хукна надолу по стълбите. Взимаше стъпалата по две наведнъж, скочи на долната площадка на кулата през последните четири и продължи да тича. Профуча през кухнята и изхвърча навън. Когато заобиколи цитаделата към предния площад, се натъкна на Томас, изправен на една пълна със сено кола. Пъг се изкатери при него, за да види по-добре пристигането над главите на събралия се любопитен народ от замъка.