Реймънд Фийст - Магьосник

— Мислех, че няма да дойдеш — каза му Томас. — Реших, че ще изкараш цял ден затворен с книгите.

— Това не бих го пропуснал — отвърна Пъг. — Елфи!

Томас го сръга закачливо с лакът.

— Не ти ли стигнаха вълненията за тази седмица?

Пъг го изгледа мрачно.

— Щом си толкова безразличен, защо си щръкнал под дъжда на тая кола?

Томас не отговори. Вместо това посочи:

— Виж!

Пъг се обърна и видя как стражите се изпънаха мирно и през портите влязоха ездачи със зелени наметала. Те поеха към главната порта на цитаделата, където ги очакваше херцогът. Пъг и Томас се загледаха с възхита, защото ездачите яздеха най-красивите бели коне, каквито момчетата бяха виждали — при това без никакви седла или сбруи. Конете изглеждаха незасегнати от влагата и козините им леко блестяха — дали заради някакво вълшебство, или беше заради сивкавата следобедна светлина, Пъг не можа да определи. Водачът им яздеше особено величествено животно: много високо, с дълга, вееща се грива и опашка, извита като перо. Ездачите накараха конете да се вдигнат на задните си крака за поздрав и сред тълпата се разнесоха ахкания.

— Вихрогоните на елфите — промълви Томас.

Конете на приказните същества бяха легендарни. Мартин Дълголъкия беше разказвал на момчетата, че живеели в скрити горски поляни край Елвандар. Говореше се, че притежавали интелигентност и им било присъщо вълшебството, и че никое човешко същество не можело да ги яхне. Казваха също, че само същество с кралска елфска кръв може да ги накара да изтърпят ездачи на гърбовете си.

Затичаха се коняри да поемат животните, но нечий мелодичен глас звънко извика:

— Не е нужно!

Гласът бе на първия ездач, яздещ най-високия вихрогон, и беше на жена. Тя скочи пъргаво, без ничия помощ, леко стъпи на земята и отметна качулката на наметалото си, разкривайки гъста като грива рижа коса. Дори сред сумрака на следобедния дъжд косата й като че ли беше прошарена със златисти нишки. Беше висока почти колкото Боррик. Заизкачва се по стъпалата, а херцогът заслиза да я посрещне.

Боррик протегна ръце и пое нейните за поздрав.

— Добре сте ни дошла, милейди. Оказвате на мен и на дома ми велика почит.

Кралицата на елфите отвърна:

— Вие сте изключително любезен, лорд Боррик. — Гласът й беше звучен и удивително чист и прокънтя над множеството така, че всич ки го чуха. Пъг усети как ръката на Томас го стисна за рамото. Обърна се и забеляза възхитата, изписана на лицето му.

— Красива е — въздъхна по-високото момче.

Пъг отново насочи вниманието си към посрещането. Принуден бе да се съгласи, че кралицата на елфите наистина е красива, макар и не съвсем според човешкото понятие за красота. Очите й бяха големи и светлосини, почти блестящи в сумрака. Лицето й — с фино изваяни черти, с високи скули и волева, но не мъжествена челюст.

Усмивката й беше широка и зъбите й блестяха между почти алените й устни. Носеше малка златна диадема, задържаща косата й и разкриваща правите, леко изострени и без мека част уши, характерни за расата й.

Останалите от свитата също слязоха от конете си. Всички бяха облечени в богати одежди. Туниките и тънките им клинове бяха в ярки, контрастни цветове. Един беше в тъмночервена туника, друг — в бледожълта, с яркозелен елек. Въпреки яркостта на цветовете, дрехите им бяха изящни и фино скроени, но без никакви пищни украси. Бяха единадесет заедно с кралицата и всички си приличаха на външност, все високи, младолики и гъвкави.

Кралицата се извърна към свитата си и изрече нещо на мелодичния си език. Конете на елфите се изправиха на задните си крака за почест, след което препуснаха през портата покрай изненаданото множество. Херцогът покани гостите да влязат и скоро тълпата се пръсна. Томас и Пъг останаха да седят тихо под дъжда.

— И сто години да живея, не знам дали някога отново ще видя жена като нея — тихо каза Томас.

Пъг се изненада, защото приятелят му рядко изразяваше подобни чувства. За миг изпита желание да го нахока заради хлапашката му влюбчивост, но нещо в изражението на Томас му подсказа, че няма да е уместно.

— Хайде — подкани го той. — Ще подгизнем.

Смъкнаха се от колата и Пъг каза:

— По-добре се преоблечи и помоли да ти заемат някой сух табард.

— Защо? — попита Томас, а Пъг му отвърна със заядлива усмивка:

— О? Не ти ли казах? Херцогът иска да присъстваш на дворцовия пир. Иска да разкажеш пред кралицата на елфите какво си видял на кораба.

Томас изглеждаше готов да се дръпне и да побегне.