Реймънд Фийст - Магьосник

— Мисля, че сега знаем къде са отишли — намеси се Луам. Изглеждаше необичайно сериозен и повече от всякога напомняше за баща си.

Калин продължи:

— Четири дни преди да пристигне вашето съобщение, лично предвождах патрул, който забеляза малък отряд недалече от мястото, където бе засечен първият. Бяха ниски и набити хора, без бради. Някои бяха бели, други тъмнокожи. Бяха десетима на брой и се движеха през леса с голяма тревога; озъртаха се бдително и при най-лекия шум. Но въпреки цялото им внимание нямаха представа, че ги следят. Всички бяха облечени в брони в ярки цветове, червено и синьо, някои в зелено и жълто, с изключение на един в черна роба. Носеха мечове като този на масата и други, неназъбени, кръгли щитове и странни лъкове, къси и двойно, извити.

Алгон се приведе напрегнато.

— Това са вити лъкове, като тези на кешийските воини-псета.

Калин разпери ръце.

— Кеш отдавна е напуснал тези земи, а във времената, когато познавахме империята, те използваха прости лъкове, от тисово дърво или ясен.

Алгон го прекъсна възбудено.

— Те си имат някакъв свой, таен начин да правят такива лъкове от дърво и животински рог. Малки са, но са доста мощни, макар и не колкото дългия лък. Обхватът им е удивително…

Боррик се окашля многозначително, за да спре конемайстора да ги залисва с познанията си в оръжейното дело.

— Ваше височество, бихте ли продължили?

Алгон се изчерви, а Калин каза:

— Следих ги в продължение на два дни. Спряха се на стан, без да палят огън през нощта, и се погрижиха най-старателно да не оставят следи от преминаването си. Всички остатъци от храна и телесни отпадъци бяха събрани в една торба и отнесени от един от групата. Движеха се предпазливо, но не ни беше трудно да ги проследим. Когато стигнаха до края на гората, близо до Северния проход, нанесоха знаци на един пергамент, както правеха няколко пъти по време на прехода. После онзи в черното задейства някакво странно устройство и те изчезнаха. — Групата на херцога се размърда неспокойно. Кълган изглеждаше много притеснен.

— Най-странното нещо обаче беше езикът им — продължи Калин. — Речта им не приличаше на нищо познато нам. Говореха с приглушен тон, но можехме да ги чуваме и думите им бяха съвсем непонятни.

Сега заговори кралицата.

— Като слушам това, се тревожа, защото тези посетители от друг свят явно правят карта на Запада, обхващаща Великия лес, хълмовете на Камен връх, а сега и крайбрежието на Кралството. Още докато се готвехме да ви отговорим, донесенията за тези чуждоземци започнаха да зачестяват. Още няколко техни отряда са забелязани в зоната на Северния проход.

Арута се наведе напред и опря ръцете си на масата.

— Ако прекосят Северния проход, ще намерят пътя към Ябон и Свободните градове. Снеговете в планините скоро ще паднат и те лесно могат да разберат, че през зимата сме отрязани от каквато и да било помощ.

За миг по лицето на херцога пробяга сянка на тревога, надмогнала желязното му самообладание. Но той бързо възвърна спокойствието си и каза:

— Все още разполагаме с Южния проход, а него те може би не са отбелязали на карта. Ако са били в този район, джуджетата най-вероятно щяха да ги забележат, тъй като селцата на Велики кули са много по-широко разпръснати от тези при Камен връх.

— Лорд Боррик — отвърна му Агларана, — аз изобщо нямаше да напусна Елвандар, ако не смятах, че положението е критично. Според това, което ни казахте за империята от другия свят, ако наистина са толкова могъщи, колкото твърдите, то аз сериозно се боя за всички свободни народи на Запада. Въпреки че елфите не изпитват особена любов към Кралството като цяло, храним уважение към хората на Крудий, защото вие сте хора на честта и никога не сте се стремили да разширите владенията си в нашите земи. Готови сме да се съюзим с вас в случай, че тези чуждоземци дойдат като завоеватели.

— Благодаря на владетелката на Елвандар за помощта на народа на елфите, ако започне война — въздъхна Боррик. — Също така сме ви в дълг за съветите, защото сега можем да предприемем действия. Ако не знаехме за тези събития във Великия лес, сигурно щяхме да чакаме бездейно неприятностите, които ни се подготвят. — Той отново замълча, сякаш премисляше следващите си думи. — А съм убеден, че тези цурани ни готвят най-лошото. Разузнаването на чужда и непозната земя бих го разбрал, опита да се разбере характерът и нравите на обитателите й също, но методичното изготвяне на карти от военни може да бъде само подготовка за война.