— Най-вероятно ще дойдат с мощни сили — уморено се обади Кълган.
Тъли поклати глава.
— Едва ли. — Всички очи се извърнаха към него и той продължи: — Не че съм сигурен. Повечето от онова, което прочетох в съзнанието на Ксомич, беше объркано, но около тази империя Цурануани има нещо, което я прави доста различна от всички познати нам държави; има нещо твърде непривично около тяхното чувство за дълг и съюзи. Не мога да ви кажа откъде го зная, но подозирам, че най-напред ще ни изпробват, с нищожна част от силата си. Сякаш вниманието им е насочено някъде другаде, а ние сме само някаква притурка. — Той поклати глава, без да скрива объркването си. — Просто имам това чувство, нищо повече.
Херцогът се изправи и заяви с властен тон.
— Ще действаме. Ще изпратя послания до херцог Брукал Ябонски и отново до Камен връх и Сиви кули.
— Ще е добре да разберем какво знае народът на джуджетата — каза Агларана.
— Надявах се досега да получа вест от тях, но пратениците ни не са се върнали, нито гълъбите, които взеха със себе си — отвърна Боррик.
— Ястреби навярно — каза Луам. — На гълъбите не може да се разчита винаги, или навярно пратениците така и не са стигнали при джуджетата.
Боррик се обърна към Калин.
— Минали са четиридесет години от обсадата на Каре и оттогава връзката ни с дребосъците е нищожна. Кой властва сега над клановете им?
— Както и тогава, Камен връх е под знамето на Харторн, потекло на Хогар от село Делмория — отвърна принцът на елфите. — Сиви кули веят флага на Долган, потекло на Толин, от село Калдара.
— И двамата са ми познати, въпреки че бях още малко момче, когато вдигнаха обсадата на Тъмните братя при Каре — каза Боррик. — Ще бъдат неустрашими съюзници, ако ни сполети беда.
— А Свободните градове и принцът в Крондор? — попита Арута.
Боррик седна.
— За това ще трябва да размисля, тъй като на изток си имат проблеми, или поне така ми известиха. Тази нощ ще го обмисля. — Той стана отново. — Благодаря на всички за този съвет. Приберете се в покоите си и се отдайте на отдих и почивка. Ще ви помоля да размислите над планове как да се справим с нашествениците, ако се появят, а утре ще се срещнем отново.
След като кралицата на елфите стана, той й предложи ръка и я придружи до вратите, които Томас и Пъг държаха отворени. Момчетата излязоха последни. Фанън поведе Томас към войнишките общежития, докато Кълган стоеше отвън и говореше с Тъли и двамата елфски съветници.
Магьосникът се обърна към чирака си.
— Пъг, принц Калин прояви интерес към малката ти библиотека с магически книги. Ако обичаш, би ли му я показал?
Момъкът се подчини, поведе принца по стълбището към стаята си и му отвори. Калин влезе и Пъг го последва. Заспалият Фантус се събуди и изгледа елфа недоверчиво.
Калин бавно се приближи до дрейка и му каза тихо няколко думи на език, който Пъг не разбра. Фантус се отърси от нервността си и протегна врат, за да позволи на принца да го почеше по главата.
След малко дрейкът загледа Пъг с очакване. Пъг му каза:
— Да, вечерята приключи. Кухнята ще е пълна с остатъци.
Фантус пристъпи до прозореца с хищна усмивка, отвори го с муцуната си, плесна с криле, излетя навън и се понесе към кухнята.
Пъг предложи на Калин столче, но принцът отвърна:
— Благодаря, но вашите кресла и столове не са много удобни за моята раса. Просто ще седна на пода, ако разрешите. Имате си доста необичаен любимец, скуайър Пъг. — И се усмихна. Момъкът изпитваше известна неловкост като домакин на елфски принц в оскъдната си стаичка, но обноските на елфа бяха такива, че той бързо започна да се отпуска.
— Фантус не е толкова домашен любимец, колкото постоянен гост. Той прави каквото си иска. Обичайно е да го няма по цели седмици, но предимно си стои тук. Сега трябва да се храни в кухнята, докато Мийчъм го няма.
Калин запита кой е Мийчъм. Пъг обясни и добави:
— Кълган го изпрати отвъд планините до Бордон с неколцина от гвардията на херцога, преди Северния проход да се е заснежил. Не ми каза защо тръгва, ваше височество.
Калин погледна една от книгите на Пъг и каза:
— Предпочитам да ме наричаш просто Калин, Пъг.
Пъг кимна и попита:
— Калин, какво според теб планира херцогът?
Елфът му се усмихна загадъчно.
— Мисля, че херцогът сам ще ни разкрие плановете си. Предположението ми е, че Мийчъм подготвя пътя в случай, че херцогът реши да тръгне на изток. Най-вероятно ще го разбереш още утре. — Той вдигна книгата, която беше погледнал. — Намираш ли я за интересна?
Читать дальше