Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Аха — каза Нокът, все едно е разбрал.

Постояха още около половин час в мълчание, след което Нокът подхвърли:

— Май не ни върви много.

— В риболова ли?

— Да.

— Това е защото не използваме подходящата стръв. Нокът погледна учителя си изненадано.

— Стръвта е неподходяща?

— Със сухо месо можем да закачим някоя дънна риба или акула, но ако искаме да хванем нещо по-пъргаво, трябва да сложим на куката прясна скумрия.

— Защо не го направихме тогава?

— Защото риболовът не е заради хващането на риба. — Магьосникът се загледа във водата, а Нокът усети, че космите по ръцете му настръхват, което означаваше, че Магнус се готви да приложи магия. — Ето там — посочи му той, махна с дясната си ръка и нещо голямо изскочи над морето във въздуха. Беше приблизително с размерите на малък кон, цялото покрито с червени люспи и имаше смъртоносни на вид бели зъби. Щом изхвърча от водата, започна да се мята из въздуха, опитвайки се сякаш да захапе невидим враг, надвиснал над главата му.

С едно извъртане на китката Магнус остави рибата да падне във вълните.

— Ако искам риба, взимам си риба.

— Защо тогава стоим тук с тези прътове?

— Заради удоволствието — отвърна Магнус. — Това е начин да се отпуснеш, да помислиш, да поразсъждаваш.

Въпреки че се чувстваше доста глупаво, Нокът все пак се замисли върху това.

Когато денят понапредна, той се обади:

— Магнус, може ли да те попитам нещо?

— А как ще те уча, ако не питаш?

— Ами…

— Хайде, казвай — подкани го Магнус и отново заметна във вълните. Вятърът се усилваше и развяваше бялата коса на магьосника.

— Объркан съм.

— От какво?

— От жените.

Магнус се обърна и го изгледа.

— Нещо по-специално или от жените въобще?

— От жените въобще, предполагам.

— Едва ли си първият мъж, който казва това.

— Това вече го разбрах — каза Нокът. — Просто при моя народ нещата между мъжете и жените бяха… предсказуеми. Съпругата ти е избрана още преди да си се върнал от изпитанието с видението и скоро след това се жениш. Оставаш с една жена… — Продължи тихо. — Вече познах две жени, а не съм женен за никоя от тях.

— Това притеснява ли те? — Ами… Не знам.

Магнус остави пръта на пясъка и се приближи до младежа.

— Много малко мога да ти кажа, млади ми приятелю. Опитът ми в тази област е крайно ограничен.

Нокът го погледна.

— Не харесваш ли жени? Магнус се усмихна.

— Не е това… Имах известен опит, докато бях млад… някъде на твоите години. Просто някои от нас, които практикуваме магическите изкуства, предпочитаме да останем самотници. Сърдечните проблеми затрудняват нещата. — Загледа се към морето. — Обичам да си мисля, че печеля яснота на ума, като отбягвам тези неща. — Погледна отново Нокът.

— Но двамата с теб сме тръгнали по различни пътища. Та какъв е въпросът ти?

— Ами, бях… с Лела известно време. Мислех си, че сигурно бихме могли да… — Нокът заби поглед в земята, почувства се много гузен. — Мислех си, че бихме могли дори да се оженим.

Погледна Магнус и забеляза, че чародеят се подсмихва, но само след миг лицето му стана отново непроницаема маска.

Нокът продължи:

— Но когато се върнах от Латагор с Калеб, тя беше заминала. Едва ми остана време да помисля, че никога повече няма да я видя, когато Меги…

— Аха-каза Магнус. — Беше с нея, когато те събудих, помня.

— Ами… как мога да изпитвам толкова силно чувство към Лела и в същото време толкова лесно да се събера с Меги? И дори не си помислих за Лела през цялото време, докато бяхме заедно.

Магнус кимна.

— Нека да те попитам: ако можех да доведа тук една от двете в този момент, коя би пожелал да видиш?

Нокът постоя смълчан, стиснал рибарския прът.

— Не знам — отвърна най-сетне. — Мислех си, че обичам Лела… наистина я обичам. Но има нещо в… походката на Меги, в движенията й. Тя е… страстна. Това ли е думата?

Магнус помълча за миг.

— Пътищата на сърцето са сложни. — Зарея отново поглед към океана. — Вълните кипят и се разбиват в скалите, Нокът. Същото е и с човешките чувства. Страстта може да провали човек. Със страстта трябва да върви благоразумието, иначе враговете ти ще разполагат с оръжие, което да използват срещу теб.

— Не разбирам.

— Повечето хора проявяват страст към нещо в определен момент в живота си. Може да е към жена, която обичаш, или призвание, или занаят, или може да е към идеал.

— Идеал ли? Магнус кимна.

— Има хора, които доброволно биха отдали живота си заради един идеал. Хора, които поставят общото благо над своята лична изгода. — Погледна Нокът. — Но има и тъмни страсти: амбиция, алчност, похот, жажда за власт… Това, което изпитваш към Лела и Меги, е някъде между тези две крайности, между идеала и тъмното. Това, което изпитваш, в най-лошия случай може да е сляпа похот, независимо от сложностите на жените, за които жадуваш. В идеалния случай твърде лесно се поддаваш на женското обаяние, като си мислиш, че всяка от тях е достойна за безразсъдно обожаване. А всяка от тези две крайности е грешка.