Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Нокът беше възхитен: целият му опит в риболова досега включваше мрежи и конец, завързан за края на дълга пръчка. Магнус извади от рибарската кошница парче сушено месо, закачи го на голямата метална кука, засили се и отпрати стръвта далече отвъд прибоя. После каза:

— Винаги гледай да си сигурен къде е куката, преди да заметнеш. Никак не е приятно да се закачиш сам. Трябва да я избуташ през кожата и месото, за да я извадиш.

Нокът усети, че го казва от горчив опит. Отдръпна се малко встрани и закачи на куката късче телешко. След това отпусна метър корда, вдигна пръта назад и с едно шибване напред отпрати примамката по-далече, отколкото бе успял Магнус.

— Браво — каза магьосникът.

Половин час седяха в пълно мълчание. Никой от двамата не се притесняваше от тишината. По някое време Магнус попита:

— Какво вярва вашият народ за света?

— Не разбирам точно какво имаш предвид — отвърна Нокът.

— Какви истории разправят за естеството на този свят? Нокът се замисли за историите, разправяни от старците около огъня лете и как шаманът идваше да им говори за историята на расата им.

— Оросините вярват, че светът е сън, сътворен от боговете, живеещи в ума на Спящия.

— А за хората?

— Ние сме част от този сън — отвърна Нокът. — Но за нас всичко е истинско, защото кой може да знае кое е истинско за един бог?

Магнус помълча дълго. После рече:

— Вашият народ може и да е прав, защото според тази представа на този свят не съществува нищо, което да е в конфликт с онова, което знаем за него. Но засега остави настрана вярата на своя народ и ме послушай. Ето какво знам аз, че е истина. Светът представлява много голяма топка от пръст, кал, камък и вода, с въздух, който я обкръжава. Колкото и да е голям, той е само една нищожна частица от вселена, която е невъобразимо голяма и пълна с други светове, на много от които съществува живот. Във вселената има милиарди светове.

— Милиарди?

— Какво те е научил Робърт за числата? — попита Магнус.

— Мога да събирам и изваждам, да умножавам и деля, стига да внимавам.

— По-добре от повечето хора. С колко цифри се оправяш?

— Мога да умножа четирицифрено по друго четирицифрено.

— Тогава знаеш колко е хиляда.

— Десет стотици — отвърна Нокът.

— А десет хиляди по десет е сто хиляди.

— Да, това го разбирам.

— А десет по толкова е милион.

— Аха — отвърна Нокът, този път малко колебливо. Магнус го погледна и забеляза, че младежът вече е объркан.

— Виж, ще ти го обясня ето така. Ако ти давам песъчинки, по една на всяка секунда, след една минута ще имаш шейсет в шепата си.

— А ако го правиш за хиляда секунди, ще имам хиляда. Да, разбирам — отвърна Нокът, досетил се накъде води този урок.

— Би ми отнело повече от тринайсет дни, за да ти дам един милион песъчинки, ако продължа по една на секунда, без да спирам.

Нокът беше удивен.

— Толкова много?

— Един милиард би ми отнел повече от трийсет години. Нокът го погледна с пълно неверие.

— Възможно ли е да съществува толкова голямо число?

— И по-голямо — каза Магнус. И добави с лека усмивка: — Два милиарда.

На Нокът не му остана нищо друго, освен да се засмее.

— А след това три милиарда и четири: да, разбирам.

— Във вселената съществуват много милиарди светове, Нокът, може би прекалено много, за да могат нашите богове да ги знаят всичките.

Нокът не издаде някакво чувство, но беше ясно, че представата го е омаяла. Магнус продължи, описваше му вселена на безкрайно разнообразие и възможности.

— А какво знаеш за живота на тези други светове? — попита го по някое време Нокът.

— Чувал ли си историите за Войната на разлома?

— Да, дядо ми ми разправяше. Казваше, че на запад… — Нокът замълча, после се загледа към морето и продължи: — на запад от родината ни — предполагам, че може да е на изток оттук.

— Не, още на запад оттук е, чак на Далечния бряг. Продължавай.

— Казваше, че хора от друг свят дошли с помощта на магия, за да поведат война с нашия свят, но че Кралството ги изтласкало.

— Това е една от версиите — отвърна с лукава физиономия Магнус. — Ще ти разкажа някой ден какво всъщност се случи.

— Тези хора на нас ли приличат?

— Толкова, колкото оросините приличат на хората на Ролдем.

— Не много значи.

— Достатъчно си приличаме, за да успеем накрая да намерим общ език и да сложим край на войната. Някой ден може да се срещнеш с някои от потомците им.

— Къде?

— В провинция Ябон на Островното кралство. Много от тях са се заселили в град Ламът.