Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

После спряха. Нокът стискаше тоягата с всичка сила.

— Виж големия свят, Нокът на сребърния ястреб.

На изток издигащата се Голяма луна къпеше далечния пейзаж в сребристо сияние. Вятърът бе студен, но Нокът потръпна по друга причина. Беше ужасно уплашен.

Все пак запази самообладание и се огледа. Островът долу тънеше в облаци и мрак, но Нокът бе запазил усета си за мащаб, когато се изстреляха нагоре. Колибата се намираше на северния бряг, на юг сушата се снишаваше. Нокът знаеше малко за океаните и островите, освен от зърнатото в картите на Робърт, но прецени, че този е доста голям — повече земя, отколкото горите около чифлика на Кендрик, доколкото можеше да съди за такива неща.

След малко страхът му попремина и той се огледа във всички посоки. Светлината на издигащата се луна заигра по облаците под тях, искрящото море на север очерта извивката на планетата.

— Наистина е голям! — промълви младежът.

— Добре — каза Магнус. Започнаха да се спускат. — Учиш се на перспектива. — Щом кацнаха леко на земята, магьосникът продължи: — Причината да си тук, Нокът на сребърния ястреб, е, за да се учиш.

— На какво да се уча?

Чародеят сложи ръка на рамото му и леко го стисна.

— На това, на което е по силите ми да те науча. — След това без повече думи се обърна и влезе в колибата. Нокът го последва в онова, което явно щеше да е неговият дом за доста време.

Нокът прочете на глас пасажа за пети път. Магнус го слушаше внимателно. Когато младежът свърши, чародеят каза:

— Почти задоволително.

Цял месец, откакто бе пристигнал на острова, Нокът трябваше да чете на глас, а Магнус поправяше произношението му, интонацията и ударенията. Младежът беше чувал как говори граф Роман Ролдемски и разбираше, че Магнус полага всички усилия да го научи да говори като благородник.

— Това е нещо ново — каза Магнус и му подаде една книга. Беше написана с неизвестни на Нокът букви.

— Една доста скучна книга за живота на един дребен крал на Островите, Хенри Трети. Но е написана простичко и ще е твоето въвеждане в четенето и писането на Кралската реч.

— Магнус, може ли да си почина малко от това?

— Почивка?

— Умът ми е размътен и думите по страницата просто се замъгляват. Не съм излизал от колибата цяла седмица. Последното ми показване навън беше за малка разходка по брега един следобед, докато те нямаше.

В гласа на Нокът се долавяше недоволство, нещо доста необичайно за него. Магьосникът се подсмихна.

— Изнервен си, а?

— Много. Може би, ако мога да отида на лов… — Замълча, — Ако имаш лък…

— Нямам. Но от риболов разбираш ли?

Нокът бързо се изправи. Лицето му грейна от възторг.

— Ловил съм риба в езерата и реките в родния ми край, откакто съм проходил.

Магнус го изгледа мълчаливо за миг, после каза:

— Добре. Ще ти покажа как се лови риба в океана.

Махна с ръка и във въздуха пред тях се появи черна пустош. Магнус бръкна в нея и като че ли започна да опипва за нещо.

— Аха! — възкликна доволно и издърпа ръката си. Държеше прът. Връчи го на Нокът.

Нокът видя, че е рибарски прът, но различен от всички, които беше виждал. Беше дълъг — с една стъпка по-дълъг от неговите шест стъпки ръст — и към него беше прикрепено някакво странно устройство, цилиндър с дръжка и ос, около която беше навита дълга корда. Кордата беше провряна през няколко халки по пръта — направен сякаш от тръстика или бамбук — до една метална халка на върха. Най-отгоре на макарата имаше метална скоба.

Магнус извади още един такъв прът и след това — плетено от тръстика кошче с колан. Нокът се сети, че трябва да е рибарска кошница.

— Е, да половим риба. Но междувременно ще се учим също така.

Нокът въздъхна, взе кошницата и двата пръта и тръгна след него. От друга страна, дори уроците да продължаха, поне щеше да е навън.

Закрачи след магьосника по каменистата пътека към песъчливия бряг. Вятърът вдигаше пръски бяла пяна от разбиващите се в скалите вълни. Шумът на вълните вече носеше утеха на Нокът, а мирисът на морския въздух бе толкова освежителен, колкото миризмата на бор и трепетлика в родните лесове.

Стигнаха до брега и Магнус вдигна пешовете на робата си и ги затъкна в колана. При някой друг гледката можеше да е комична, но у Магнус нямаше нищо комично. Нокът забеляза здравите му мускулести крака и реши, че макар да е по-скоро магьосник, отколкото ловец или воин, мъжът до него е с толкова здраво телосложение, колкото и брат му.

Магьосникът му показа как да държи пръта. Посочи му устройствата на „макарата“, както нарече машинката, прикрепена за пръта, и обясни, че лостчето е „аванс“, който забавял въртенето на макарата, ако се закачи голяма риба и се опита да избяга. Дръжката позволяваше на рибаря да навива кордата и да приближи рибата до брега.