Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Военната причина ли? — попита Кендрик.

— Да. Ако в планините няма оросини и Латагор е в приятелски ръце, или поне в разгара на гражданска война, то мога да направя само едно заключение. Той иска Латагор да е неутрализиран на фланга му, за да може да нападне херцогство Фаринда.

— Къде си се учил на стратегия? — удиви се Кендрик. Нокът го погледна смутено.

— Не съм. В смисъл, никой не ме е учил. Но вие много често говорите за битки, а обезопасяването на фланговете, изглежда, е много важно.

— Умен е, а? — подхвърли Кендрик на Робърт. Робърт се усмихна. Обърна се към Нокът.

— Изводите ти са умни, но погрешни.

— Погрешни?!

— Да. В тази игра са замесени много повече неща, отколкото разбираш, но способността ти да правиш изводи от малкото, което знаеш, е необичайна. Херцогът на Оласко наистина желае да разчита на приятелско управление в Латагор и рано или късно ще нахлуе във Фаринда, но вероятно чак след няколко години. Все пак ти се справи добре с разузнаването и сглобяването на малкото късчета от мозайката.

Нокът малко смутено попита:

— Какво ще стане тогава? Кендрик се изправи.

— Ще стане това, че много войници от Оласко скоро ще минат насам през горите, тъй че няма да е зле да се погрижа да се подготвим.

И излезе, а Нокът попита пак:

— Ще ни нападнат ли?

— Вероятно не — отвърна Калеб. — Не ни смятат за толкова голяма заплаха, че да не могат да ни оставят в тила си, а и не могат да си губят времето с нас.

— Знаят освен това, че разполагаме с ресурси извън скромните, които се виждат при повърхностно наблюдение — каза Робърт. — Подозирам, че Каспар ще ни остави на мира, докато коли следващите невинни.

— Какво ще правим тогава? — попита Нокът.

— Ами, ще си седим и ще чакаме — каза Робърт. — Латагор може да се защити сам. Не е толкова важно дали управляват приятелите на Каспар, или доминарът ще остане на власт. Важното е ние да се задвижим със своите… — Усети се навреме, спря и каза на Нокът: — Вече можеш да си вървиш. Иди да видиш дали на Лео не му трябва помощ.

Младежът се поколеба за миг, после стана и тръгна към кухнята.

Щом влезе, Меги го попита:

— За какво се бяхте събрали?

Стори му се нередно да й казва, затова отвърна:

— Не мога да ти кажа. — Очакваше Меги да се разсърди, но тя само сви рамене. — Нещо да помогна тука?

— Почти свършихме — отвърна тя. — Можеш обаче да изнесеш ей онова ведро и да го излееш.

Нокът вдигна ведрото и рече:

— Не видях Лела. Къде е? Лицето на Меги стана угрижено.

— Точно това исках да ти кажа, когато профуча преди малко. Няма я.

— Как така я няма? Меги наведе очи.

— Замина. Тръгна вчера с хората на граф Рамон Дебарже. Отбиха се тука преди два дни и когато тръгнаха па юг, Лела замина с тях.

Нокът не знаеше какво да каже. Изнесе ведрото и го изсипа в рова до стената. Спря за миг и се вслуша в смяната на звуците в околните гори в часа, когато денят отстъпваше на нощта. Наслади се на шумоленето на пробуждащите се нощни твари, звуци така познати му и толкова различни от всичко, което бе изпълвало слуха му в града. Остана така няколко мига, докато познатият горски свят не нахлу в душата му с безбройните си аромати, после се върна в кухнята и попита още от прага:

— А Ларс и Гибс?

— Те са по работа — каза Меги. И добави, със свенлива усмивка: — Сега сме само двамата с тебе, Нокът.

Нокът погледна слабичкото момиче и изведнъж го жегна смут. Флиртуваше с него също като с Ларс, когато не бяха скарани. Но Лела беше заминала! Мислеше си, че е влюбен в Лела, докато Калеб не му каза, че е лягал с нея, а също и Ларс и Гибс. Ето, че сега момичето, за което бе мислил като за жена на Ларс, насочваше вниманието си към него.

Изведнъж се почувства много уморен. Напрежението от пътуването, тлеещият гняв от това, че бе видял мъжете, виновни за избиването на селото му, знанието, че те се връщат на север, и объркването му от странните игри, в които бяха въвлечени Робърт и останалите — всичко това си взимаше своята дан.

Точно в този момент отвън се чу някакво рязко изпукване, последвано от съскащ звук.

— Магнус си дойде! — възкликна Меги.

Преди Нокът да успее да попита как е разбрала, вратата на кухнята се отвори широко и белокосият мъж влезе. Огледа кухнята и без да каже дума, ги подмина и бързо влезе в гостилницата.

— Мислех, че е тръгнал на някакво пътуване, да навести семейството си — каза Нокът.

Меги го погледна.

— Ти още ли не си разбрал? Магнус и Робърт са магьосници! Могат да идват и да си отиват с едно мигване на окото, ако поискат. Нокът си спомни разговора с Калеб. Стана му неловко. Още нещо, което Робърт бе премълчал, още нещо, което трябваше да открие сам.