Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Нокът стана и отиде в кухнята. Там се натъкна на познати гледки. Анджелика и Ела работеха с други двама: мъж, който трябваше да е бащата на Джейкъб, предвид приликата, и друг един, явно тукашният готвач. Нокът намери ведро с вода и сапун и се изми. Когато вдигна глава, видя, че Ела му хвърля одобрителни погледи.

Усмихна й се колебливо и изтри ръцете си с кърпата, окачена до ведрото. Въпреки увлечението й към Калеб тя го гледаше доста смущаващо. Нокът излезе от кухнята и се върна при Калеб. Седна и го загледа. Беше го смятал за свой приятел. Но Калеб беше спал с жената, която Нокът обичаше! Как трябваше да се чувства сега?

Най-сетне отрони тежка въздишка и каза:

— Никога няма да ги разбера жените. Калеб се засмя и го потупа по рамото.

— Добре дошъл в братството, приятелю.

Рано на другия ден Калеб започна обиколките си из града. Пет-шест пъти в годината Кендрик поръчваше определени неща за хана, в това число брашно, ориз, захар и мед, както и сезонни стоки. Но два пъти в годината се приготвяше специален списък и някой трябваше да отиде в града, за да закупи тези по-особени стоки. Често това беше самият Кендрик, но този път бе Калеб.

След като минаха през третия дюкян, Нокът започна да разбира защо. Калеб, изглежда, притежаваше дарба в преговарянето. Можеше да усети кога един търговец е готов да приеме по-ниска цена или кога има граница. Докато крачеха по улицата към следващия дюкян, Нокът попита:

— Как го разбираш?

— Кое?

— Кога да спреш да спориш за цената?

Калеб отби встрани, защото срещу тях тичаше банда улични хлапета, преследвани от разгневен търговец.

— Има неща, за които трябва да си отваряш очите. Същото е, както при игра на хазарт или ако се опитваш да разбереш дали някой лъже.

— Какви неща?

— Много са — отвърна Калеб. — Но да започнем с по-явните. Изражението. Продавачът на подправки тази сутрин например беше доволен, че вижда клиент. Лицето му излъчваше искрена радост при пристигането ни.

— Как можеш да разбереш?

— В момента, в който влезеш в дюкян, наблюдавай лицето на човека. Повечето търговци ще направят за миг пауза, да видят кой ги посещава. В този момент ще видиш истината. Иска време, докато се научиш, но скоро сам ще откриеш разликата между истински доволния, че вижда клиент, и този, който се преструва на доволен. Първият държи да ти продаде нещо, докато вторият може да ти продаде, а може и да не ти продаде. Много истини се крият зад една фалшива усмивка, поднесено пожелание за добро здраве или твърдението, че цената е много ниска или пък много висока. Засега само наблюдавай хората, с които се пазаря, не мен, и виж каквото можеш да видиш.

Нокът наблюдаваше през целия ден и след като поредното пазарене приключеше, задаваше въпроси. Постепенно започна да разбира истината в думите на Калеб — това, че може да се доловят определени знаци, ако човек има търпение да гледа за тях.

Малко след пладне стигнаха до един малък пазар близо до източната стена на града и пътят им се заизвива между щандовете на търговци, предлагащи храна, дрехи, живи птици, накити, сечива, оръжия, дори посредник за наемна охрана. Продавачите изглеждаха различно от хората, обитаващи останалата част на града, и за миг Нокът го жегна усещането, че тук има нещо познато. За много кратък миг се почувства все едно е сред съплеменниците си! Мъжете имаха татуировки по лицата, но изображенията му бяха непознати. Облечени бяха в кожени елеци, почти като тези, които носеха оросините, и пътуваха на групи, с децата и старците си.

Чу реч, която му се стори дразнещо позната, подправена тук-там с познати думи. Протегна ръка да спре Калеб и той се обърна да види какво има. Забеляза съсредоточеното изражение на младежа и зачака, докато Нокът се напрягаше Да разбере това, което чува.

След като няколко мига слуша един мъж, който говореше на някаква жена, вероятно съпругата му, Нокът усети, че разбира речта, макар да беше пълна със странни думи и Фрази. Наведе се към Калеб и го попита много тихо:

— Кои са тези хора?

Калеб му махна да го последва и след като се отдалечиха от непознатите, каза:

— Ородони. Живеят от другата страна на планинската верига на север. Далечни родственици са на оросините, макар, че са обитатели на равнините и рибари в океана, а не планинци. Имат села, но не и градове, тъй че всяка зима много от тях пътуват на юг и в ранна пролет идват тук на пазара. Има и търговци, които се отбиват редовно в крайбрежните: селища нагоре и надолу в земята на ородоните.