Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Джейкъб продължи:

— Ще я държа под око. — Наведе се над масата, сниши глас и заговори със зла усмивка: — Е, Форни видя ли вече, че Ела си говори с теб? — На Калеб като че ли не му стана много весело. Джейкъб се обърна към Нокът. — Сестра ми е хвърлила око на приятеля ни тука, но младият Форни е решен да се жени за нея.

Нокът все още не беше много наясно с брачните обичаи на тези хора, но вече започваше да усеща, че нещата съвсем не са толкова формални сред градските хора, както и при всички, които не бяха оросини, колкото бяха в родния му край. Не знаеше какво точно да отвърне, затова си замълча.

Калеб го погледна, после заговори на Джейкъб:

— Казах на сестра ти, че я харесвам, но знаеш не по-зле от мен, че още ми е много далеко за женитба. — Умисли се и добави тихо: — Ако изобщо се оженя. — Усмихна се. — Освен това, доколкото схващам, Форни доста ще се озори, дори кракът ми изобщо да не стъпваше в Латагор.

Джейкъб се засмя.

— Не знам защо, но Ела много се дразни от него. Но пък всички сме един дол дренки, нали? Човек все иска това, което не може да има.

Нокът ги погледна озадачено. Джейкъб забеляза объркването му и обясни:

— Ела иска Калеб, но не може да го има, а Форни иска Ела и не може да я има. Същото е, схващаш ли?

Нокът не схващаше, но кимна, уж че е разбрал. След малко попита:

— А той кой е?

— Форни ли? — Джейкъб сви рамене. — Много свестен тип си е, но нищо особено.

Калеб повдигна вежда и го изгледа със сардонична полуусмивка.

— Е, да, само дето баща му е най-богатият корабовладелец в района.

Нокът не знаеше много за богатите хора освен тези, които бяха гостували в хана на Кендрик, затова каза:

— Облечен е съвсем като другите.

— Това е по настояване на баща му. Старият иска синът му да се научи на труд от разтоварачите на фургони. Както казах, не е лош човек. — След което добави: — Не като нашия мистериозен пътешественик тука. — Потупа Калеб по рамото. — Ела му е хвърлила око, откакто беше на… колко? Петнайсет?

— Беше преди четири години, Джейкъб. Джейкъб кимна.

— Непрекъснато й казвам да се откаже, но нали ги знаеш какви са сестрите.

— Не бих казал — отвърна Калеб. — Аз имам брат, забрави ли?

По лицето на Джейкъб пробяга странна сянка. Беше само за миг, но Нокът го забеляза. След това, с пресилено лековат тон, Джейкъб отвърна:

— Магнус трудно се забравя. — Избута стола си назад и се изправи. — Е, аз имам да свърша някои неща. Ако ви потрябва нещо, само кажете.

— Ще се оправим — каза Калеб.

Нокът изчака, докато Джейкъб се отдалечи, и се обърна към Калеб:

— Толкова много неща не разбирам за вас хората.

— За вас хората? — повтори Калеб.

— За теб и Джейкъб, и за другите в хана на Кендрик. — Помъчи се да намери точния израз. — Хората, които не са оросини.

Калеб хвърли бърз поглед из помещението.

— По-добре забрави, че си оросин, поне когато наоколо има непознати.

— Защо?

— Защото някой много усърдно се е погрижил оросините да измрат, Нокът. Сам ти може и да не представляваш заплаха за тези хора, но фактът, че си бил свидетел на добре пресметнато избиване на цял народ, те превръща в потенциално… затруднение. — След което повиши глас: — Та да се върнем на въпроса ти: какво не разбираш?

Нокът извърна очи. Когато заговори отново, тонът му беше спокоен.

— Ами… закачките например. Мисля, че това е думата. Шегуването, но без да се казват шеги.

— Дразненето.

— Да, точно това е думата. Лела го прави понякога с мен, а има моменти, когато не разбирам сериозно ли говори, или не.

Калеб сви рамене.

— Това едва ли те прави уникален сред младите мъже, Нокът.

— Може би. Но ти си по-голям от мен и си помислих, че… Калеб го прекъсна с редкия си смях.

— С нищо не мога да ти помогна, млади ми приятелю. — Наведе се над масата и заби очи в халбата си. — Някой ден може би ще се запознаеш с останалите от семейството ми и Ще видиш къде съм отраснал. Но дори това никога да не се случи, трябва да знаеш, че възпитанието ми като дете съвсем не беше обикновено. — Вдигна глава и се усмихна. — Отраснах, както би отраснал слепец сред зрящи.

— Какво имаш предвид?

— Някой ден ще ти го обясня, но засега е достатъчно да кажа, че не бях щастливо дете. Родителите ми… как да ти обясня. Изключителни хора, невъобразимо надарени, но нямаше как да изцерят онова, което аз виждах като свой вроден недостатък.

Нокът се отпусна в стола. На лицето му се изписа пълно изумление.

— Никакъв недостатък не виждам у теб, Калеб. За мен ти си най-добрият ловец, когото съм познавал, а моите съплеменници са прочути с ловните си умения. Достатъчно се учих на меча с Кендрик, за да мога Да преценя, че с оръжието ти си толкова надарен, колкото и с лъка. Говориш простичко, но с мисъл. Притежаваш търпение и гледаш на нещата задълбочено. Какво ти липсва?